Архив

Печат

САЩ: Имаме нужда от Русия

Автор Свет­лана Михова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Путин и Тръмп застават очи в очи на втора опознавателна среща

Днес във виет­нам­ския град Дананг трябва да се състои вто­рата среща на Вла­ди­мир Путин и Доналд Тръмп. Тя бе насро­чена в рам­ките на XXV форум на лиде­рите на стра­ните от орга­ни­за­ци­ята за Азиатско-​тихоокеанско ико­номи­че­ско сътруд­ни­че­ство (АТИС). Няма съм­не­ние, че въпреки важ­ните и остро сто­ящи пред чове­че­ството про­блеми, които се обсъж­дат на него, разго­во­рите между двамата пре­зи­денти ще се превър­нат в доми­ни­ращо съби­тие — така, както бе преди четири месеца при пър­вия им кон­такт по време на срещата на Г-​20 в Хамбург.

Сред водещите теми, които една­кво въл­ну­ват Москва и Вашинг­тон, са ядре­ната програма на Северна Корея, вой­ната в Сирия, конфликтът в Украйна и раз­бира се, не на последно място — дву­стран­ните отноше­ния, стиг­нали точ­ката на замръзване. Веро­ят­но­стта и вто­рата среща на двамата пре­зи­денти да се окаже само опо­зна­ва­телна е твърде голяма. И на нея Тръмп се явява с вър­зани ръце. Натис­кът, на който го под­лага вашинг­тон­ският поли­ти­че­ски елит година след пре­зи­дент­ските избори, не отсла­бва. Той и чле­нове на него­вия екип продължа­ват да бъдат обви­ня­вани в „тайни и неза­конни връзки с Русия”, които са му „помогнали да влезе в Белия дом”. Затова въпреки лич­ното си жела­ние Тръмп досега бяга като от огън от „рус­ката връзка” и не може да дого­вори пъл­ноценна среща с Путин. Така отноше­ни­ята между двете най-​мощни държави ста­наха залож­ник на опас­ните амбиции на пре­диш­ните аме­ри­кан­ски адми­ни­страции, а Путин и Тръмп трябва да се възполз­ват само от възмож­но­стите, които дават меж­ду­на­род­ните форуми. На Москва не й остава друго освен да чака пре­зи­дентът на САЩ да се осво­боди от прим­ката на вътреш­ните си врагове — ако това въобще е осъществимо.

Тръмп е наясно, че него­вата сла­бост и уяз­вимост са видими за света. В тази неизгодна позиция сяда и на срещата си Путин във Виет­нам. Затова неистово търси мотиви, чрез които би могъл да покаже сила и реши­тел­ност. Във вой­ната в Сирия не успя, сега е решил да опита със Северна Корея. Използва агре­сивна до абсурд­ност рито­рика, която може да доведе до тежки после­дици за целия свят. Кол­кото повече обаче навива пружи­ната на конфликта, тол­кова по-​ясно става, че „корей­с­ката бомба” е преди всичко инструмент за натиск над ази­ат­ските му съюз­ници — Япо­ния и Южна Корея, и над големия съпер­ник Китай. Не бе слу­чайно, че преди да при­стигне на срещата си с Путин, Тръмп оби­коли сто­лиците на тези три страни. Използва целия си сло­ве­сен арсе­нал, за да наплаши Токио и Пхе­нян и в крайна сметка да ги при­нуди да закупят големи коли­че­ства аме­ри­кан­ско оръжие и оръжейни системи.

В Пекин разго­ворът бе по-​сложен, а и Си Дзин­пин не е от плаш­ли­вите. „Търгов­ският конфликт между САЩ и Китай е много по-​опасен за све­тов­ната ико­номика, откол­кото ядре­ната програма на Северна Корея”, заяви наблю­да­тел от Bloomberg.

Тук про­сти реше­ния няма, но самият факт на прего­вори с китайците трябва да работи срещу неизгод­ното за САЩ сближа­ване между Пекин и Москва. Така в крайна сметка, спо­ред логи­ката на Белия дом, срещата на Тръмп с китайския лидер му при­дава тежест в разго­во­рите с Путин. Твърде съм­ни­телно е обаче това да впе­чатли рус­кия президент.

Повече реа­лизъм има в позици­ята, изра­зена от Тръмп в наве­че­ри­ето на ази­ат­ската му оби­колка: „Путин е много важен за нас, тъй като може да ни помогне в Северна Корея”. С надежда за помощ от страна на Русия той изрази и по отноше­ние на конфлик­тите в Сирия и Украйна. Темата за „Големия Близък изток” е тягостна за аме­ри­кан­ския пре­зи­дент. Бит­ката срещу теро­ри­стите не се изчерпва с изгон­ва­нето им от Сирия и Ирак. Тя е въпрос както на вза­и­мо­действие, така и на съпер­ни­че­ството. През послед­ните две години САЩ загу­биха вли­я­ни­ето си в реги­она, докато Русия го засили. За да не загуби всичко и за да запази авто­ри­тета си, Вашинг­тон натисна на педала на анти­иран­с­ката поли­тика и прати в Афга­ни­стан нов вое­нен кон­тингент. Тръмп си дава сметка, че за да излезе от близ­ко­източ­ното тре­са­вище без пълна загуба на достойн­ството, Русия ще му е нужна. Затова въпреки изви­ва­нето на ръце, което го оча­ква вкъщи, ще се наложи да води с Путин сери­о­зен диалог.

Украйна е послед­ната тема, която сега въл­нува Тръмп. В тази посока той е предо­ста­вил делата в ръцете на чинов­ниците от Държав­ния депар­тамент и кара по инерция в коло­воза про­пра­вен от пред­ше­стве­ниците му и под натиска на укра­ин­ското лоби в Конгреса. Европа отдавна вдигна ръце от несъсто­я­лата се „неза­ви­сима държава” и раз­чита на САЩ и Русия да стиг­нат до няка­кво развър­зване на възела, без да се стига до него­вото разсичане.

Спо­ред някои вашинг­тон­ски наблю­да­тели на вто­рата си среща с Путин за Тръмп по-​важно от реги­о­нал­ните и дори гло­бал­ните про­блеми ще бъде да раз­бере какво е лич­ното отноше­ние на Путин към него. Пър­вата им среща не остави съм­не­ние, че двамата изпит­ват симпа­тия и уваже­ние един към друг. Тръмп се надя­ваше, че на вто­рата ще отиде с по-​голям авто­ри­тет и с по-​здрави позиции у дома. Уви, това не се случи. Като силен човек за него е недопу­стимо някой да го гледа със сниз­хож­де­ние. В Москва невед­нъж са под­чер­та­вали, че по ника­къв начин нямат наме­ре­ние да се възполз­ват от вътреш­нопо­ли­ти­че­с­ките конфрон­тации в САЩ. Това обаче не е достатъчно за Тръмп. Нужно му е лично да се убеди, че отсрещ­ната страна го възпри­ема като пъл­ноце­нен пре­зи­дент на мощна държава и рав­но­пра­вен парт­ньор. Ако има очи и не страда от предраз­съдъци, ще го види. Защото Русия тъкмо за това насто­ява от години — за рав­но­правно парт­ньор­ство и вза­имно зачи­тане на интересите.