Архив

Печат

САЩ: Имаме нужда от Русия

Автор Светлана Михова. Публикувана в Новини

Путин и Тръмп застават очи в очи на втора опознавателна среща

Днес във виетнамския град Дананг трябва да се състои втората среща на Владимир Путин и Доналд Тръмп. Тя бе насрочена в рамките на XXV форум на лидерите на страните от организацията за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Няма съмнение, че въпреки важните и остро стоящи пред човечеството проблеми, които се обсъждат на него, разговорите между двамата президенти ще се превърнат в доминиращо събитие — така, както бе преди четири месеца при първия им контакт по време на срещата на Г-20 в Хамбург.

Сред водещите теми, които еднакво вълнуват Москва и Вашингтон, са ядрената програма на Северна Корея, войната в Сирия, конфликтът в Украйна и разбира се, не на последно място — двустранните отношения, стигнали точката на замръзване. Вероятността и втората среща на двамата президенти да се окаже само опознавателна е твърде голяма. И на нея Тръмп се явява с вързани ръце. Натискът, на който го подлага вашингтонският политически елит година след президентските избори, не отслабва. Той и членове на неговия екип продължават да бъдат обвинявани в „тайни и незаконни връзки с Русия”, които са му „помогнали да влезе в Белия дом”. Затова въпреки личното си желание Тръмп досега бяга като от огън от „руската връзка” и не може да договори пълноценна среща с Путин. Така отношенията между двете най-мощни държави станаха заложник на опасните амбиции на предишните американски администрации, а Путин и Тръмп трябва да се възползват само от възможностите, които дават международните форуми. На Москва не й остава друго освен да чака президентът на САЩ да се освободи от примката на вътрешните си врагове — ако това въобще е осъществимо.

Тръмп е наясно, че неговата слабост и уязвимост са видими за света. В тази неизгодна позиция сяда и на срещата си Путин във Виетнам. Затова неистово търси мотиви, чрез които би могъл да покаже сила и решителност. Във войната в Сирия не успя, сега е решил да опита със Северна Корея. Използва агресивна до абсурдност риторика, която може да доведе до тежки последици за целия свят. Колкото повече обаче навива пружината на конфликта, толкова по-ясно става, че „корейската бомба” е преди всичко инструмент за натиск над азиатските му съюзници — Япония и Южна Корея, и над големия съперник Китай. Не бе случайно, че преди да пристигне на срещата си с Путин, Тръмп обиколи столиците на тези три страни. Използва целия си словесен арсенал, за да наплаши Токио и Пхенян и в крайна сметка да ги принуди да закупят големи количества американско оръжие и оръжейни системи.

В Пекин разговорът бе по-сложен, а и Си Дзинпин не е от плашливите. „Търговският конфликт между САЩ и Китай е много по-опасен за световната икономика, отколкото ядрената програма на Северна Корея”, заяви наблюдател от Bloomberg. 

Тук прости решения няма, но самият факт на преговори с китайците трябва да работи срещу неизгодното за САЩ сближаване между Пекин и Москва. Така в крайна сметка, според логиката на Белия дом, срещата на Тръмп с китайския лидер му придава тежест в разговорите с Путин. Твърде съмнително е обаче това да впечатли руския президент.

Повече реализъм има в позицията, изразена от Тръмп в навечерието на азиатската му обиколка: „Путин е много важен за нас, тъй като може да ни помогне в Северна Корея”. С надежда за помощ от страна на Русия той изрази и по отношение на конфликтите в Сирия и Украйна. Темата за „Големия Близък изток” е тягостна за американския президент. Битката срещу терористите не се изчерпва с изгонването им от Сирия и Ирак. Тя е въпрос както на взаимодействие, така и на съперничеството. През последните две години САЩ загубиха влиянието си в региона, докато Русия го засили. За да не загуби всичко и за да запази авторитета си, Вашингтон натисна на педала на антииранската политика и прати в Афганистан нов военен контингент. Тръмп си дава сметка, че за да излезе от близкоизточното тресавище без пълна загуба на достойнството, Русия ще му е нужна. Затова въпреки извиването на ръце, което го очаква вкъщи, ще се наложи да води с Путин сериозен диалог.

Украйна е последната тема, която сега вълнува Тръмп. В тази посока той е предоставил делата в ръцете на чиновниците от Държавния департамент и кара по инерция в коловоза проправен от предшествениците му и под натиска на украинското лоби в Конгреса. Европа отдавна вдигна ръце от несъстоялата се „независима държава” и разчита на САЩ и Русия да стигнат до някакво развързване на възела, без да се стига до неговото разсичане.

Според някои вашингтонски наблюдатели на втората си среща с Путин за Тръмп по-важно от регионалните и дори глобалните проблеми ще бъде да разбере какво е личното отношение на Путин към него. Първата им среща не остави съмнение, че двамата изпитват симпатия и уважение един към друг. Тръмп се надяваше, че на втората ще отиде с по-голям авторитет и с по-здрави позиции у дома. Уви, това не се случи. Като силен човек за него е недопустимо някой да го гледа със снизхождение. В Москва неведнъж са подчертавали, че по никакъв начин нямат намерение да се възползват от вътрешнополитическите конфронтации в САЩ. Това обаче не е достатъчно за Тръмп. Нужно му е лично да се убеди, че отсрещната страна го възприема като пълноценен президент на мощна държава и равноправен партньор. Ако има очи и не страда от предразсъдъци, ще го види. Защото Русия тъкмо за това настоява от години — за равноправно партньорство и взаимно зачитане на интересите.