Архив

Печат

Сърцето на България бие на Шипка

Автор Проф. Свет­лана Шарен­кова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Сто и чети­ри­де­се­тата годиш­нина от Осво­бож­де­ни­ето на Бълга­рия от осман­ско роб­ство и подвигът на рус­ките войни-​освободители, на българ­ските опъл­ченци и побор­ници за сво­бода, на стро­и­те­лите на въз­кре­се­ната българ­ска държав­ност, бе отбе­ля­зана от мили­они граж­дани в цялата страна. Трети март отново бе най-​величавият праз­ник за бълга­рите. При­състви­ето, осо­бено на мла­дите, бе масово! Пат­ри­о­тизмът не е минало, а насто­яще и бъдеще! Само тези, които бяха на десет­ките митинги и праз­нен­ства, могат да оце­нят емоци­ята, която вла­дее душите, умо­вете и сърцата на бълга­рите. Бяха опро­вергани вну­ше­ни­ята, че обще­ството ни е апа­тично, че наци­о­нал­ните праз­ници са про­сто по-​дълги почивни дни, че за мла­дите поко­ле­ния българ­ското е демоде, а всичко чуждо и западно е житейски идеал. Отново десетки хиляди с пат­ри­о­ти­чен плам в сърцата се сте­коха на исто­ри­че­ския връх Шипка, който най-​силно сим­во­ли­зира бой­ната и духовна дружба, геро­изма и себео­т­рица­ни­ето на наро­дите на Бълга­рия и Русия. Бяхме на Шипка, въпреки зим­ното време, въпреки опи­тите праз­ни­кът да мине помежду другото. На върха, сред хората, сим­во­лично при­състваха не само първите ни държавни лидери, но и духов­ните водачи на българи и руси — пат­ри­ар­сите Нео­фит и Кирил, които отслужиха обща литургия в памет на заги­на­лите за нашата сво­бо­дата. Това е същият дух, който преди 140 години търже­ствува — духът на сла­вян­ската и пра­во­славна соли­дар­ност и дружба. Прав­диви бяха думите на държав­ния глава Румен Радев, че в теме­лите на нашата сво­бода са вгра­дени костите на рус­ките и на българ­ските герои. Прав­диви бяха и думите на пат­ри­арх Кирил, че исто­ри­че­с­ката истина не бива да се забравя и подвигът на рус­кия народ да се под­меня или премъл­чава в името на конюнк­турни инте­реси. Рус­кият пат­ри­арх спо­дели, че е вдъх­но­вен от видя­ното на Шипка, от срещите си с обик­но­ве­ните българи, които са запа­зили пре­да­ва­ните от деди, бащи и майки на деца и внуци чув­ства. Затова българ­ският пре­зи­дент и рус­кият държа­вен глава Вла­ди­мир Путин в сво­ите поздра­ви­телни посла­ния изра­зиха воля за нов импулс в българо-​руските отноше­ния. При­състви­ето, мъл­ча­ли­вото пре­кло­не­ние пред геро­ите, апло­дис­мен­тите към добрите думи на държав­ници и духовни лидери, са най-​автентичният барометър за настро­е­ни­ята и чув­ствата на народа. На Шипка той отново каза сво­ята тежка дума и е време да замъл­чат онези мало­бройни елити, свик­нали да взимат поли­ти­че­ски реше­ния, без да го питат. Тях народът на Шипка неглижира и освирка, като показа: И след 140 години сърцето на Бълга­рия продължава да бие на връх Шипка!