Архив

Печат

Свещен празник на непомръкващата памет

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Приветствено слово на Владимир Путин на военния парад в чест на Деня на победата

Денят на побе­дата винаги е бил, е и ще бъде най-​скъпият и свещен праз­ник за всяко семейство, за цялата ни огромна страна, праз­ник на общо­наци­о­нал­ната гор­дост и веч­ната непомрък­ваща памет.

Преди 73 години завърши Вели­ката оте­че­ствена война, сломен бе нацизмът, сложен бе край на него­вите звер­ства, без­чин­ства и вар­вар­ство, погре­бани бяха пла­но­вете му за све­товно господство.

Разгромът на наци­стите се превърна в гран­ди­озна три­умфална Победа. Тази дълго­оча­к­вана дума в миг оби­коли пла­не­тата. Всички страни, всички народи тогава раз­би­раха, че именно Съвет­ският съюз опре­дели изхода от Вто­рата све­товна война, че нашият вой­ник, нашият народ извършиха този велик жерт­вен подвиг. Той постигна побе­дата с цената на тежки и невъз­вра­тими загуби, защити честта и неза­ви­симо­стта на род­ната земя с безпри­мерно мъже­ство по фрон­то­вете и в тила.

Днес обаче се пра­вят опити да се зачеркне подвигът на народа, спа­сил Европа и света от изтреб­ле­ние, от ужаса на Холо­ко­ста. Да се изопа­чат съби­ти­ята на вой­ната, да се пре­да­дат на забве­ние истин­ските герои, да се преправи, да се пре­напише, да се изопачи самата исто­ри­ята. Ние няма да поз­во­лим да стане това. Никога! Наш дълг е да пазим паметта за доб­ле­стта на вои­ните, отдали живота си за живота на другите, за всички наши вой­ници и мъже­ствени бойци на вто­рия фронт, за при­носа към побе­дата на анти­хит­ле­рист­ката коа­лиция, за бой­ното брат­ство на онези, които про­ти­во­сто­яха на нацизма.

Винаги ще се гор­деем, че съвет­ският народ не трепна, не се огъна пред жесто­кия враг, когато някои държави предпо­че­тоха позора на капи­ту­лаци­ята, на лицемер­ното съглаша­тел­ство, или на откро­ве­ното сътруд­ни­че­ство с наци­стите. Нашият народ се сража­ваше не на живот, а на смърт. Нито една друга страна не е отблъсквала такова наше­ствие, не е ева­ку­и­рала под огъня на агре­сора мили­они хора и хиляди заводи, които прак­ти­че­ски още на път започ­ваха да пус­кат за фронта тех­ника и боепри­паси. Наи­стина бе напра­вено невъзмож­ното. Никой не мислеше за себе си. Тру­деха се геройски: и жени, и деца. За роди­ната. За побе­дата. За онези, които защи­таваха стра­ната и сво­ите семейства в пъкъла на войната.

Храб­ро­стта на нашите воини е неизме­рима. От ред­ника до маршала те вою­ваха в мраз и зной, на големи и малки плац­дарми, всяка педя бе част от оте­че­ството и затова всеки един бе най-​главен. Нашите войски удържаха гран­ди­озни победи в бит­ките за Москва и Ста­линград, в сраже­ни­ята при Курск и на Дне­пър, раз­къ­саха бло­ка­дата на Ленинград, осво­бо­диха европе­йс­ките столици.

С реши­те­лен щурм взеха Бер­лин. В това време, без зна­че­ние кой къде е роден, каква е него­вата наци­о­нал­ност или вяра, в кой край или репуб­лика на огром­ната страна е живял до вой­ната, беше при­зо­ван на фронта или сам оти­ваше доб­ро­во­лец. Всички имаха една родина. Всички се биеха до края на силите си, до послед­ния патрон, до послед­ната капка кръв.

Девети май обе­ди­нява всички поко­ле­ния със сво­ята мъже­ствена исто­рия. Всяко семейство има сво­ите герои. Те са живи в нашите сърца, те са с нас в редиците на „Без­смърт­ния полк”. Ние скла­няме глави пред свет­лата памет на всички, които не се вър­наха от вой­ната, пред паметта на сино­вете и дъще­рите, на бащите и май­ките, на дедите, мъжете и жените, на бра­тята и сест­рите, на близ­ките и при­я­те­лите. Скър­бим за вете­ра­ните, които вече не са сред нас.

През юни 1941-​ва вой­ната влезе във всеки дом, раз­дели люби­мите близки хора, мно­зина — зави­наги. Превърна в сираци и лиши от бъдеще сто­тици хиляди деца, раз­руши надежди и пла­нове, изпе­пели гра­дове и села. Вой­ната винаги е пре­диз­ви­ка­тел­ство към самия живот, към най-​доброто в него.

Ние пом­ним траге­ди­ите на двете све­товни войни, уроците на исто­ри­ята. Те държат очите ни отво­рени. Зад днеш­ните опас­но­сти про­зи­рат все същите стари урод­ливи сенки: его­изъм и нетърпимост, агре­си­вен наци­о­на­лизъм и пре­тенции за изклю­чи­тел­ност. Ние раз­би­раме цялата сери­о­з­ност на тези заплахи. Днес е важно всички страни, цялото чове­че­ство да осъз­наят, че мирът е крехък и него­вата ста­бил­ност зависи от нашия общ стремеж да се чуваме, да си дове­ря­ваме и да се уважа­ваме взаимно.

Русия е готова за диа­лог по всички въпроси за гаран­ти­ране на гло­бал­ната сигур­ност, за кон­струк­тивно и рав­но­правно парт­ньор­ство, за постигане на съгла­сие, спо­койствие и прогрес на планетата.

Нашата благо­дар­ност към вете­ра­ните е безгра­нична, тя е в сърцата ни. Тех­ният житейски опит, зака­лен във вой­ната, е вечен при­мер за всички поко­ле­ния. Пре­кла­няме се пред тях­ната все­про­ни­кваща пре­да­ност към роди­ната. На нас се падна вели­ката чест да бъдем техни потомци. Раз­би­раме, че това е висока отго­вор­ност и никога няма да ги под­ве­дем. Гор­до­стта от подвига ни прави по-​силни. Сега в строя е ново поко­ле­ние побе­ди­тели. То преми­нава в търже­ствен марш по глав­ния площад на стра­ната. Винаги ще след­ваме тех­ните завети и ще продължа­ваме тех­ните тра­диции. Ще рабо­тим усърдно, ще постигаме успехи за процъф­тя­ва­нето и вели­чи­ето на Русия. Свет­ли­ната от побе­дата на вете­ра­ните, от про­яве­ното от тях мъже­ство, тех­ните напът­ствия ще укреп­ват силите ни по пое­тия от нас път.

Честит праз­ник. Честита Победа!