Печат

Когато лидер и народ вървят заедно

Автор Проф. Свет­лана Шарен­кова. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Чрез десетки теле­ви­зии и соци­ални мрежи мили­они хора по света ста­наха преки сви­де­тели на гран­ди­оз­ния парад на „Чер­ве­ния площад” в Москва, посве­тен на 75-​годишнината от Вели­ката победа над фашизма. Той се състоя в същия ден и час след исто­ри­че­ския Парад от 1945 година, носещ спомена и вели­чи­ето на Побе­дата на Доб­рото над Злото, на Живота над Смъртта…

Наред с все­на­род­ния пат­ри­о­тизъм, силата на рус­ката държав­ност и съвремен­ната военна и тех­но­логична мощ, зри­те­лите ста­наха сви­де­тели на соли­дар­но­стта между при­я­тел­ски народи, жаду­ващи мирно небе и вза­имно уваже­ние в днеш­ния многопо­лю­сен свят.

На „Чер­ве­ния площад” в един строй марши­ру­ваха както части от арми­ите на Русия, Бела­рус, Азер­байджан, Арме­ния, Казах­стан, Киргиз­стан, Мол­дова, Таджи­ки­стан, Туркме­ни­стан и Узбе­ки­стан — някогашни членки на Съвет­ския съюз, така и офицери и вой­ници от Китай, Индия, Монго­лия и Сърбия.

Но най-​силното в емоци­о­на­лен сми­съл, което не можаха да скрият каме­рите, бе духов­ната връзка между пре­зи­дента Путин и рус­кия народ — него­вото синовно отноше­ние към вете­ра­ните от вой­ната, уваже­ни­ето му към арми­ята и граж­да­ните, дошли на празника.

Потомък на чер­ве­но­армеец, самият той офицер, издиг­нал се до държа­вен глава, изби­ран четири пъти с огромни мно­зин­ства от съна­род­ниците си. Пре­одо­лял с ясна поли­ти­ческа воля и народна под­крепа ико­номи­че­с­ката, соци­ал­ната и цен­ност­ната раз­руха, настъпили след разпада на Съвет­ския съюз.

Вла­ди­мир Путин е лидерът, който върна Русия като непре­одо­лим фак­тор на све­тов­ната геопо­ли­ти­че­с­ката сцена. Про­ти­вопо­стави се на безпер­спек­тив­ния едно­по­лю­сен ред и заедно със своя дипло­ма­ти­че­ски и вое­нен екип се зае с неле­ката задача да върне ста­бил­но­стта в Близ­кия изток. Превърна се в идео­лог на нова поли­ти­ческа фило­софия, осно­вана на суве­ре­ни­тета, вярата и тра­дици­ите на наци­о­нал­ната държава, като алтер­на­тивна на гло­ба­лизма и неолиберализма.

Стана иници­а­тор на рестарт на соци­ал­ната държава в Русия — мер­ките срещу COVID-​19 бяха съпро­во­дени от активна ико­номи­ческа защита на граж­да­ните, на мал­кия и сред­ния биз­нес, пред­ложи въвеж­дане на данък „богат­ство” с основна цел съз­да­ване на соли­дарно обще­ство. Въведе реални безвъзмездни помощи за май­ките и мла­дите семейства, облек­че­ния за жилищ­ните кре­дити, стимули за ино­ваци­ите и информаци­он­ните тех­но­логии… Вла­ди­мир Путин пред­ложи пакет от кон­сти­туци­онни реформи, даващи повече права на реги­о­ните и субек­тите на феде­раци­ята. И всичко това след широко инсти­туци­о­нално и обще­ствено обсъж­дане ще стане реал­ност само ако бъде одоб­рено от рус­ките граж­дани на общо­на­ро­ден рефе­рен­дум на 1 юли т. г.

На фона на този дълго­сро­чен зами­съл за раз­ви­тие на държав­но­стта, ико­номи­ката, демографи­ята и соци­ал­ната поли­тика в най-​голямата държава в света, срав­не­ни­ето с българ­ския поли­ти­че­ски ланд­шафт е направо отчай­ващо. Ние се занима­ваме с вулгарни записи, унижа­ващи българ­ската държав­ност, и скан­дални снимки, на които в нощ­ното шкафче на нашия министър-​председател се виждат крупни суми пари.

Вме­сто реална соци­ална и ико­номи­ческа помощ на уда­ре­ните от триме­сеч­ната каран­тина българи се пред­лагат само кре­дити и ника­кви безвъзмездни анти­кри­зисни мерки. Цари спе­кула с цените на основни стоки, дохо­дите драс­тично нама­ля­ват, пен­си­о­не­рите мизер­стват, без­ра­бо­тицата расте, а биз­не­сът е в безизходица.

И защо е така? Та нали преди 13 години вля­зохме в меч­та­ния Европе­йски съюз, а днес сме първи само по бед­ност, корупция и изче­зваща нация.

От друга страна, Русия беше наро­чена за изо­ста­нала ази­ат­ска държава, от чиито „окови” се изба­вихме преди цели 30 години. Да… ама не! Между днешна Русия и съвременна Бълга­рия има две фун­дамен­тални раз­лики! Русия умее да защи­тава и отсто­ява своя наци­о­на­лен суве­ре­ни­тет и ико­номи­че­ски интерес.

В Русия Лидер и Народ вър­вят заедно, а в Бълга­рия, управ­ля­ващите отдавна се откъс­наха и от земята, и от хората.

И гле­дайки Парада на Побе­дата в Москва, където преди 75 години гордо марши­ру­ваше като един­ствен чужд войн българ­ският гене­рал Вла­ди­мир Стой­чев, се питаме — докога ще продължа­ваме да живеем в това безвремие!?