Печат

Православният разкол днес и българската история

Автор „Русия днес“. Публикувана в Новини

Николай Малинов, председател на Национално движение „Русофили”

От два месеца настъпиха много тежки времена за единната, съборна Православна църква. На 11 октомври 2018 г. Константинополският патриархат постави начало на предоставяне на автокефалия на Украйна, като с тези свои действия извърши посегателство над „каноничната територия” на Руската църква. На 15 декември 2018 г. бе проведен „обединителен автокефален събор” на две разколнически организации в една — „Украинска православна църква”. На 6 януари 2019 г. вселенският Патриарх Вартоломей след утринната служба в патриаршеския храм „Свети Георги” в Истанбул връчи на Украйна в лицето на Епифаний Думенко томос за автокефалия на новата църковна структура. Нито един представител на поместните православни църкви не е присъствал на церемонията. Засега новата църковна структура не е призната от нито една църква с изключение на Константинополската.

Изброените действия по своята същност и последици са „тухлите” на разкол в единната съборна Православна църква. Тези действия на Вселенския патриарх Вартоломей създават прецедент, който е опасен за всички поместни църкви, включително и за българската църква.

Историята помни факти, които показват как Константинополската патриаршия се е отнасяла грубо и безцеремонно към свои сестри поместни църкви, като си е присвоявала права, които каноните не й дават или е съдействала за дискриминацията на народите, намиращи се в диоцеза на тези църкви. По силата на редица исторически обстоятелства най-потърпевша в това отношение се оказва Българската православна църква. 

Историята на отношенията между Българската православна църква и Цариградската патриаршия е история на вековната борба на българите за признание като народ. В българското публично пространство се знае много за мюсюлманските безчинства по време на петвековното османско робство, но твърде малко за вековните усилия на Цариградската патриаршия да лиши българите от етническо самосъзнание, за да ги претопи, да ги заличи като народ, да унищожи българската история и култура, главно чрез унищожаване на славянската книжнина, създадена през вековете. Многобройни свидетелства от историята на българските манастири, за съжаление несистематизирани, показват, че оскъдната историческа памет за развитието на българския народ през вековете се дължи не толкова на османското робство само по себе си, колкото на войната срещу българския дух, водена от Цариградската патриаршия. Стига се до парадокси, при които отстранени и дори анатемосани от нея български митрополити (например през 1872 г.) са възстановени благодарение на специалните усилия на османските власти. А обобщеният парадокс се състои в това, че дори когато мюсюлманската държавна върхушка признава българите като народ, такова признание им е отказано от братята по религия — гърците. 

Още много трябва да се направи, за да се систематизират фактите, които показват невероятно трудната многовековна борба на Българската църква за запазване на българския етнос, българска история, българско достойнство. Борба, в която главен враг, за наше християнско православно съжаление, се явява Цариградската патриаршия.