Печат

Светлината идва от Изток

Автор Андрей Бист­рицки*. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Огромното евразийско пространство предлага на света нов модел на съжителство

Изразът „Заря Востока” („Зората на Изтока”) има дълга исто­рия. Той идва още от антич­ната латин­ска фраза ex oriente lux („Свет­ли­ната идва от Изтока). Също така е парафраза на евангел­ското повест­во­ва­ние за рож­де­ни­ето на Исус: тогава влъх­вите идват във Вит­леем от изток и каз­ват, че са видели звез­дата му да изгрява от изток.

Днес малцина знаят и се замис­лят над етимо­логи­ята на този израз, но изглежда неслу­чайно голямата годишна конфе­ренция на Меж­ду­на­род­ния клуб „Вал­дай” е наре­чена „Зората на Изтока и све­тов­ното поли­ти­че­ско устройство”. Всъщ­ност, не от вчера е въпро­сът каква е ролята на Изтока в съвремен­ния свят. При това на Изтока като широко поня­тие, а не само географ­ско. Поли­ти­че­ски и исто­ри­че­ски то има твърде широки очер­та­ния, които не е лесно да бъдат напълно обхва­нати и определени.

Днес Изто­кът — от Близ­кия до Далеч­ния, при­до­бива нова роля. Той вклю­чва огром­ните Китай и Индия, раз­но­об­разната Юго­източна Азия, стра­ните от Пер­сийския залив, Турция, Ирак, Иран, Паки­стан, цяла Русия и още много други важни страни. Светът може да бъде делен на много и раз­лични райони. Пове­чето от избро­е­ните страни напри­мер чле­ну­ват в редица обе­ди­не­ния с държави от Европа, от Азиатско-​тихоокеанския регион и про­чее, но съще­временно всички те заедно са част от Изтока.

Отго­вор оча­ква още един въпрос: до каква степен този голям Изток пред­став­лява едно цяло и доколко е спо­со­бен да влияе на гло­бал­ните процеси. Раз­бира се, никой няма и да помисли да отрича вли­я­ни­ето на Китай и Индия в реги­она, както и важ­но­стта на конфликта в Близ­кия изток, в който де факто взема уча­стие цял свят. На този фон как­вото и да е отноше­ни­ето към Русия, със сигур­ност няма да се намери нормално мислещ човек, който да не при­знае ней­ната роля в реша­ва­нето на най-​важните геопо­ли­ти­че­ски про­блеми на съвреми­ето. Въпреки соб­стве­ната отделна тежест на всяка една от тези държави, въпреки тях­ното раз­но­об­ра­зие, между тях има опре­де­лена спойка, която ги обе­ди­нява в нещо общо. Това е същото онова общо, което днес съдържа поня­ти­ето Запад, но също тол­кова неопре­де­лено, кол­кото и поня­ти­ето Изток.

През послед­ните два века се закрепи тезата, че именно Западът е източ­ник на све­тов­ния прогрес: на нау­ката и тех­но­логи­ите, на поли­ти­че­с­ката и соци­ална мисъл, на граж­дан­с­ките права и хума­низма. Внуша­ваше се, че моделът на обще­ствено раз­ви­тие, раз­ра­бо­тен от запад­ните страни, ще бъде възприет от целия свят и той целият ще се превърне в един общ уни­вер­са­лен Запад.

Днес обаче леген­дата се разпада като абсурдна. Изто­кът, може би поради своето много­об­ра­зие пред­лага нови модели и нови под­ходи. Това обаче не озна­чава отрица­ние нито на принци­пите на хума­низма и сво­бо­дата, нито на спазване на човеш­ките права. По-​скоро става дума преди всичко за мето­дите и пътищата за постигане на целите, в тър­се­нето на баланс между раз­лич­ния начин на живот и раз­лич­ния све­тоглед у раз­лич­ните общества.

Сегаш­ната ситу­ация до голяма степен е резул­тат от неве­ро­ят­ния прогрес на човеш­ката циви­ли­за­ция и принци­пи­ално новото рав­нище на кому­ни­каци­ите. Зна­ни­ята и иде­ите се разпро­стра­ня­ват с бясна ско­рост и плът­ност. Никога досега такова огромно множе­ство хора — прак­ти­че­ски насе­ле­ни­ето на цели държави и кон­ти­ненти, не е било във­ли­чано пряко в процеса на обсъж­дане и уча­стие в съби­ти­ята, оформящи днеш­ния облик на поли­ти­че­ския и обще­ствен живот на планетата.

Неза­ви­симо от факта, че изразът „Заря Востока” има анти­чен про­из­ход, в нача­лото на съвет­ския период от исто­ри­ята на Русия той се раз­би­раше като инструмент за про­буж­дане на „спящите маси” в Средна Азия. Без да се дава оценка на мето­дите от онова време, може да се кон­ста­тира оче­вид­ният факт: в хода на съвет­ския период сред­но­ази­ат­ските репуб­лики забе­лежимо се проме­ниха и в крайна сметка се превър­наха в съвременни обще­ства, а днес — и в съвременни държави. От една страна, те не изгу­биха сво­ята тра­дици­онна източна при­над­леж­ност и харак­те­ри­стики, а от друга — при­до­биха нови очер­та­ния, при­същи на отво­ре­ните към света обще­ства, с готов­ност възпри­емащи всички нови тен­денции на гло­бал­ното развитие.

Същото се наблю­да­ваше и в широк мащаб, ста­на­хме сви­де­тели на същите процеси в целия голям Изток. Нови модели на устройство и раз­ви­тие показва обще­ството в Южна Корея и в Сингапур. Там напри­мер, бяха демон­стри­рани много повече и по-​ефективни меха­низми за постигане на мул­ти­кул­ту­ра­лизъм и дори на няка­ква форма на интер­наци­о­на­лизъм, докато Герма­ния, която ги про­по­вяд­ваше, се про­вали. Появява се убеж­де­ни­ето, че Изто­кът поражда нова формула на съвместно съще­ству­ване на народи с раз­лични възг­леди и стремежи, дава им раз­лична от запад­ната платформа за само­ре­а­ли­за­ция. Неяс­но­тата около кон­ту­рите на Изтока и него­вата роля в съз­да­ва­нето на нови модели на соци­ално и ико­номи­че­ско устройство постепенно се раз­сейва, а пер­спек­ти­вите се проясняват.

В центъра на дис­ку­си­ите за вли­я­ни­ето на Изтока в съвремен­ния свят, в който трябва да има място както за суве­ренно избра­ния само­сто­я­те­лен път на всяка държава, така и за общото съвместно раз­ви­тие и сътруд­ни­че­ство. Стра­ните от Изтока отхвър­лят натрап­ва­ната от Запада поли­тика на сдър­жане, която пре­не­брегва нормите на меж­ду­на­род­ното право в сфе­рата на търго­ви­ята и на прак­тика лега­ли­зира нело­ял­ната конкуренция.

Като се има пред­вид всичко това, уве­рено може да се прогно­зира, че именно съвремен­ният изто­чен свят може да пред­ложи спо­луч­ли­вия модел за запазване един­ството на света в него­вото много­об­ра­зие от тра­диции. Защото зада­чата не е наро­дите и държа­вите да се обосо­бят, раз­де­лят и на тази база да враж­ду­ват, а да наме­рят пътища и под­ходи към съвме­стен живот и развитие.

Русия не за първи път се замисля над тези про­блеми. Още в края на ХIХ век рус­кият фило­соф и поет Вла­ди­мир Соло­вьов писа: „И, раз­ли­ва­яся широко,/ Испол­нен знаме­ний и сил/​Тот свет, исшед­ший от Востока,/ С Восто­ком Запад при­ми­рил”. Полезно е да пом­ним и исто­ри­че­ския факт, че хри­сти­ян­ството и въобще всички све­товни религии са се заро­дили именно в про­сто­рите на Изтока. Може и кон­ту­рите на новия свят да въз­ник­нат там.