Печат

Не бива да късаме пъпната връв с Русия

Автор Димит­рина Забар­кина. Пуб­ли­ку­вана в Лица

От четири години д-​р Стойка Радева е завеж­дащ Кли­ника по физи­кална терапия и реха­би­ли­тация в УМБАЛ „Царица Йоанна” — ИСУЛ. Досега тру­до­вият й стаж в бол­ницата е 32 години. „И се надя­вам тук да при­ключи моят тру­дов път”, казва д-​р Радева. Дошла в ИСУЛ на 25 години като млад аси­стент след кон­курс. Завършила медицина през 1985 г. и година и поло­вина рабо­тила в род­ния си Кюстен­дил по разпре­де­ле­ние като, както каз­ват сега — джипи.

Док­тор на нау­ките е със защи­тена док­то­ран­тура по една много зло­бо­дневна тема — „Алго­ритъм за лече­ние на подо­стра и хро­нична болка при дис­ко­генни лупо­скрални ради­ку­лити” — нещо, което се среща изклю­чи­телно често в практиката.

„Може би 80% от бол­ните с про­блеми в перифер­ната нервна система са с това забо­ля­ване — ради­ку­лит. Осо­бено хро­нич­ната болка, която не минава повече от три месеца, съз­дава голям про­блем за обще­ството като цяло — казва д-​р Радева. — Лече­ни­ето на тази болка е много по-​скъпо, откол­кото лече­ни­ето на остри и подо­стри епи­зоди, защото вече хро­нич­ната болка при­до­бива съв­сем друга изява и се налага по-​сложно и по-​трудно лече­ние. Така че можем да кажем, че нашата кли­ника работи вече 20 години в този алго­ритъм и наи­стина можем да се похва­лим със срав­ни­телно добри успехи в лече­ни­ето на тези болни. Опит­ваме се да рабо­тим екипно, да рабо­тим в полза на хората, които ни тър­сят, да рабо­тим от душа и сърце, за да може наи­стина про­дуктът, който пра­вим, да се харе­сва и да помага”.

- Явно не про­фе­си­ята ви е връз­ката с Русия и рус­кия език д-​р Радева. А каква е тя?

- Бях може би на 12 години, когато за първи път оти­дох в Русия по линия на побра­тимя­ва­нето между раз­лич­ните гра­дове. Градът, в който аз съм родена и съм израс­нала, имаше връзка с град Брянск. Аз бях акти­вист, пио­нер и ме вклю­чиха да участвам в лагер в Брянск — цял месец. Наи­стина това бяха изклю­чи­телно неза­бра­вими спомени. Бяхме там 50 на 50 — българи и рус­наци. Тогава уста­но­вих чудесни връзки с деца на моята въз­раст, с които продължихме да си пишем и да общу­ваме. След това аз бях една от първите уче­нички в ези­ко­вата гим­на­зия в Кюстен­дил, където се изу­ча­ваше английски и руски. Избрах руски. Така че съм завършила руска ези­кова гим­на­зия в Кюстен­дил. Тогава изу­ча­вахме неве­ро­ятно кра­сиви руски кла­си­че­ски про­из­ве­де­ния. В ориги­нал съм чела Лер­мон­тов, Тол­стой, Пуш­кин. Осо­бено на хора емоци­о­нални и духовни тези автори изклю­чи­телно много въз­действат. Така че Русия е много оби­чана от мен държава, дести­нация, която и сега бих искала да посетя. При пър­вото ми посеще­ние в Русия бях на 12 години, но след това ходих по линия на Ком­со­мола — в Брянск и в Москва. Много искам да видя Петер­бург и, дай Боже, меч­тата ми да се осъществи.

- Имате ли при­я­тели руснаци?

- Моите свекър и свекърва бяха големи русофили. Те бяха жур­на­ли­сти и имаха много при­я­тели, срещали сме се, поддържали сме връзка. В момента нямам руски при­я­тели и познати, но винаги, когато оти­вам на морето и се срещам с рус­кого­во­рящи ми е при­ятно, защото за мен това са хора, чиито език раз­би­рам, те имат визия за нещата, която е близка до моята.

- Дали бихте могли да напра­вите кратка харак­те­ри­стика на рус­наците като народ?

- Всичко само добро за тях. Между другото, когато ме попи­тахте за кон­такти с рус­наци, забра­вих едно от най-​съществените съби­тия в живота ми. През 1979 година бях три месеца на курс по акупунк­тура в Монго­лия, в Улан Батор, по линия на СЗО и в този курс участваха четири руски лекарки, чиито мъже рабо­теха там. Ние се хра­нехме на място, където се хра­неха и рус­наците, общу­вахме с тях. Наи­стина за мен опи­са­ни­ето на един рус­нак, на едни хора, с които съм кон­так­ту­вала, е широка душа, човек, който си отваря сърцето за теб, когато наи­стина си го докос­нал. Една от колеж­ките, точно на 7 ноем­ври, ме покани у тях на гости. Масата беше отрупана с вку­со­тии, про­сто пре­ли­ваше от храна, а дома­ки­нята — от жела­ние да ни достави мак­симално удо­вол­ствие. Така че това е за мен рус­на­кът — човек, който иска да покаже на хората, с които има жела­ние да кон­так­тува, че се раз­дава изцяло и безрезервно.

- Имате ли пред­става как живее съвременна Русия?

- Есте­ствено, това все пак е част от нашето отноше­ние към света, към това къде сме ние, къде са оста­на­лите държави, големите сили. Смя­там, че все пак нещата там са доста сери­о­зно напред в ико­номи­че­ско отноше­ние и няма как да не е така, защото това е голяма страна, с големи даде­но­сти, при­родни ресурси. За мен в Русия има добро управ­ле­ние, което се грижи за своя народ и което наи­стина прави стра­ната си една от водещите в света сили.

- Как си обяс­ня­вате насаж­да­нето на нега­ти­визъм към Русия и рус­наците у нас?

- Опре­де­лено не харе­свам това, не мога да раз­бера кой го афишира — не че не мога, аз зная — но с каква полза и с каква цел? Защото всеки здра­во­ми­слещ човек знае, че не може и не бива да се прекъ­сва пъп­ната връв с Русия. Тава е страна, която ние знаем колко брат­ски настро­ена е била към нас, колко ни е помагала. И сега, за да се опит­ваме да се харе­саме на някого, да лепим ети­кети и бук­вално да се обръщаме на 180 гра­дуса, да пра­вим завой в това, което е било между нас — не виждам кому е нужно да се случ­ват такива неща. За мен това е опре­де­лено нега­тивна оценка към хората, които ни управ­ля­ват и които се опит­ват да насаж­дат подобни настро­е­ния у насе­ле­ни­ето. Не може да се управ­лява по принципа и въл­кът сит, и агнето цяло.

- На този фон опти­мист ли сте за раз­ви­ти­ето на българо-​руските отношения?

- Есте­ствено, катего­рично да. Смя­там, че все пак това поко­ле­ние отжи­вява своето време и след­ващото ще съживи връз­ките и ще им даде визи­ята, която е била преди това — и в ико­номи­че­ски, и в при­я­тел­ски план. За мен днеш­ната ситу­ация е абсо­лютно скалъпена и то скалъпена, за да се покаже лицемерно отноше­ние към някого, който не заслужава такава жертва.

- Аме­ри­канците доста активно рабо­тят за при­в­ли­чане на умо­вете и сърцата на бълга­рите. Какво смя­тате би тряб­вало да направи Русия в това отношение?

- Ами това, което мисля, че Русия трябва да направи… Всъщ­ност — по-​скоро не тол­кова Русия, кол­кото Бълга­рия. Напри­мер туризмът, който е една изклю­чи­телно силна наша страна в ико­номи­че­ски аспект. Би тряб­вало да пад­нат вся­ка­кви огра­ни­че­ния, които има към Русия, визите да пад­нат, за да можем наи­стина да при­вле­чем повече тури­сти рус­наци, защото се знае, че те са добри тури­сти. А се знае и това, че пове­чето българи са с пози­тивно отноше­ние към рус­наците. Така че кол­кото повече се виждаме, кол­кото повече кон­так­ту­ваме помежду си, тол­кова повече и самият човек, който е успял да осъще­стви кон­такт с рус­наци, ще раз­бере къде е исти­ната. А не да му се насажда нещо изкуствено.

- От про­фе­си­о­нална гледна точка инте­ре­су­вате ли се от раз­ви­ти­ето на медици­ната в Русия?

- Да, имам информация. Пове­чето учеб­ници по акупунк­тура, по физио­те­рапия са на руски. Първо, полз­вам руски език и второ — аз изклю­чи­телно уважа­вам и полз­вам апа­рат­ната физио­те­рапия и лече­ние, както е в Русия. На Запад се смята, че това не е чак тол­кова модерно. Напро­тив, аз мисля, че в този начин на лече­ние има огромен сми­съл и че ние трябва да се обър­нем още повече към рус­ките мето­дики, а не да ги неглижираме.

- Може ли да се каже, че оби­чате Русия, док­тор Радева?

- Катего­рично, с много любов винаги ще говоря за Русия и ще изпит­вам такава любов, ще уча и моите деца и внуците ми на такава любов.