Печат

Светлината идва от Изток

Автор Андрей Бистрицки*. Публикувана в Геополитика

Огромното евразийско пространство предлага на света нов модел на съжителство

Изразът „Заря Востока” („Зората на Изтока”) има дълга история. Той идва още от античната латинска фраза ex oriente lux („Светлината идва от Изтока). Също така е парафраза на евангелското повествование за рождението на Исус: тогава влъхвите идват във Витлеем от изток и казват, че са видели звездата му да изгрява от изток.

Днес малцина знаят и се замислят над етимологията на този израз, но изглежда неслучайно голямата годишна конференция на Международния клуб „Валдай” е наречена „Зората на Изтока и световното политическо устройство”. Всъщност, не от вчера е въпросът каква е ролята на Изтока в съвременния свят. При това на Изтока като широко понятие, а не само географско. Политически и исторически то има твърде широки очертания, които не е лесно да бъдат напълно обхванати и определени.

Днес Изтокът — от Близкия до Далечния, придобива нова роля. Той включва огромните Китай и Индия, разнообразната Югоизточна Азия, страните от Персийския залив, Турция, Ирак, Иран, Пакистан, цяла Русия и още много други важни страни. Светът може да бъде делен на много и различни райони. Повечето от изброените страни например членуват в редица обединения с държави от Европа, от Азиатско-тихоокеанския регион и прочее, но същевременно всички те заедно са част от Изтока.

Отговор очаква още един въпрос: до каква степен този голям Изток представлява едно цяло и доколко е способен да влияе на глобалните процеси. Разбира се, никой няма и да помисли да отрича влиянието на Китай и Индия в региона, както и важността на конфликта в Близкия изток, в който де факто взема участие цял свят. На този фон каквото и да е отношението към Русия, със сигурност няма да се намери нормално мислещ човек, който да не признае нейната роля в решаването на най-важните геополитически проблеми на съвремието. Въпреки собствената отделна тежест на всяка една от тези държави, въпреки тяхното разнообразие, между тях има определена спойка, която ги обединява в нещо общо. Това е същото онова общо, което днес съдържа понятието Запад, но също толкова неопределено, колкото и понятието Изток.

През последните два века се закрепи тезата, че именно Западът е източник на световния прогрес: на науката и технологиите, на политическата и социална мисъл, на гражданските права и хуманизма. Внушаваше се, че моделът на обществено развитие, разработен от западните страни, ще бъде възприет от целия свят и той целият ще се превърне в един общ универсален Запад.

Днес обаче легендата се разпада като абсурдна. Изтокът, може би поради своето многообразие предлага нови модели и нови подходи. Това обаче не означава отрицание нито на принципите на хуманизма и свободата, нито на спазване на човешките права. По-скоро става дума преди всичко за методите и пътищата за постигане на целите, в търсенето на баланс между различния начин на живот и различния светоглед у различните общества.

Сегашната ситуация до голяма степен е резултат от невероятния прогрес на човешката цивилизация и принципиално новото равнище на комуникациите. Знанията и идеите се разпространяват с бясна скорост и плътност. Никога досега такова огромно множество хора — практически населението на цели държави и континенти, не е било въвличано пряко в процеса на обсъждане и участие в събитията, оформящи днешния облик на политическия и обществен живот на планетата.

Независимо от факта, че изразът „Заря Востока” има античен произход, в началото на съветския период от историята на Русия той се разбираше като инструмент за пробуждане на „спящите маси” в Средна Азия. Без да се дава оценка на методите от онова време, може да се констатира очевидният факт: в хода на съветския период средноазиатските републики забележимо се промениха и в крайна сметка се превърнаха в съвременни общества, а днес — и в съвременни държави. От една страна, те не изгубиха своята традиционна източна принадлежност и характеристики, а от друга — придобиха нови очертания, присъщи на отворените към света общества, с готовност възприемащи всички нови тенденции на глобалното развитие.

Същото се наблюдаваше и в широк мащаб, станахме свидетели на същите процеси в целия голям Изток. Нови модели на устройство и развитие показва обществото в Южна Корея и в Сингапур. Там например, бяха демонстрирани много повече и по-ефективни механизми за постигане на мултикултурализъм и дори на някаква форма на интернационализъм, докато Германия, която ги проповядваше, се провали. Появява се убеждението, че Изтокът поражда нова формула на съвместно съществуване на народи с различни възгледи и стремежи, дава им различна от западната платформа за самореализация. Неяснотата около контурите на Изтока и неговата роля в създаването на нови модели на социално и икономическо устройство постепенно се разсейва, а перспективите се проясняват.

В центъра на дискусиите за влиянието на Изтока в съвременния свят, в който трябва да има място както за суверенно избрания самостоятелен път на всяка държава, така и за общото съвместно развитие и сътрудничество. Страните от Изтока отхвърлят натрапваната от Запада политика на сдържане, която пренебрегва нормите на международното право в сферата на търговията и на практика легализира нелоялната конкуренция.

Като се има предвид всичко това, уверено може да се прогнозира, че именно съвременният източен свят може да предложи сполучливия модел за запазване единството на света в неговото многообразие от традиции. Защото задачата не е народите и държавите да се обособят, разделят и на тази база да враждуват, а да намерят пътища и подходи към съвместен живот и развитие.

Русия не за първи път се замисля над тези проблеми. Още в края на ХIХ век руският философ и поет Владимир Соловьов писа: „И, разливаяся широко,/ Исполнен знамений и сил/ Тот свет, исшедший от Востока,/ С Востоком Запад примирил”. Полезно е да помним и историческия факт, че християнството и въобще всички световни религии са се зародили именно в просторите на Изтока. Може и контурите на новия свят да възникнат там.