Печат

САЩ имат шанс да проявят разум

Автор „Русия днес“. Публикувана в Геополитика

Настъпи година на особено важни преговори между Русия и САЩ

През настъпилата 2020 година Москва и Вашингтон трябва да обсъдят едно от най-важните международни споразумения, от което зависи стабилността на световната политическа система. Става дума за Договора за стратегическите нападателни въоръжения (ДСНВ-3), т.е. за контрола над най-смъртоносните оръжия на Земята. Защо САЩ не искат дори само продължаването на документа?

Неговото действие изтича на 5 февруари догодина. А това е последното споразумение между САЩ и Русия в сферата на контрола над въоръженията и в момента виси на косъм. Именно затова 2020 г. има особено значение за запазването на глобалния контрол над надпреварата в ядреното въоръжаване в момент, когато всички ключови елементи от времето на студената война са под заплаха. Годината ще бъде решаваща за преговорите по тази тема.

Позицията на Русия свидетелства за твърдото й желание ДСНВ да бъде продължен. Още повече, че това могат да направят президентите на двете страни за срок от пет години, без да е нужно одобрението на Думата и Сената. „Ние сме готови да подпишем още утре, ако от Вашингтон дадат своето съгласие. Засега обаче няма отговор на нито едно наше предложение. Ако ДСНВ-3 бъде провален, в света няма да има нищо, което да сдържа надпреварата във въоръжаването. А това е много лошо”, заяви на последната си голяма пресконференция Владимир Путин. Нещо повече, миналия месец зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков подчерта готовността на Москва в обсъждането на нов договор да бъдат включени перспективните руски системи „Кинжал” и „Посейдон”, каквито САЩ не притежават. Това е сериозна отстъпка от страна на Москва по отношение на Вашингтон. Там настояват новият договор да отчита не само познатите ядрени оръжия, но и онези, които в момента се разработват в Русия.

Прави впечатление, че медиите в САЩ, които никога не пишат позитивно за руското ръководство, отбелязват прозрачността на действията на Москва в противовес на политиката на Вашингтон. Според тях предложенията на Кремъл не трябва да се отхвърлят. В противен случай за първи път от 1972 г. насам светът рискува да се върне в онзи момент от своята история, когато вече нищо няма да сдържа двете най-мощни ядрени държави. Затова редица американски наблюдатели отбелязват, че упоритото нежелание на САЩ да преговарят за ДСНВ е абсурдно.

Външната политика на Доналд Тръмп въобще се оказа непредсказуема. Американският президент се отнася с подозрение към всички международни споразумения, сключени от неговите предшественици и с лекота ги разтрогва. Така Тръмп постъпи с важните договори за унищожаване на ракетите със среден и малък радиус на действие, с ядрената сделка с Иран и с Парижкото споразумение за опазване на околната среда.

По отношение на ДСНВ-3 САЩ преследват твърде амбициозни цели — дори непостижими. Те искат преговорите да обхващат не само стратегическите, но и тактическите ядрени оръжия, които сега не попадат под действието на договора. Настояват документът от двустранен да прерасне в тристранен, като включи и Китай. Пекин обаче многократно заяви, че не желае да става страна по договора. Според директора на Разузнавателното управление на Пентагона Робърт Ашли Китай е в състояние през близките 10 години да увеличи ядрения си потенциал от сегашните 280 бойни глави на 500 – 600 единици, което не съвпада с интересите на редица важни субекти в международната политика. За разлика от Москва и Вашингтон обаче, Пекин никога не е привеждал своите ядрени сили в състояние на бойна готовност. Това е един от официалните аргументи на Китай за отказа му да се присъедини към двата стратегически договора — за ракетите и за ядреното оръжие.

Китайците може да бъдат разбрани, като се има предвид, че 90 на сто от ядреното оръжие в света принадлежат на Русия и САЩ. Останалите 10 процента се падат на останалите 7 ядрени държави. Затова Пекин предлага да се включи към евентуално ново споразумение, след като САЩ намалят ядрения си арсенал до равнището на Китай, или когато китайският арсенал се изравни с американския.

В самите САЩ преподписването на ДСНВ-3 предизвиква нееднозначни реакции. При това те не се разделят по линията републиканци-демократи. Противници и привърженици на нов договор или продължаването на стария има както в едната, така и в другата партия. Според т.нар. ястреби нов ДСНВ е изгоден само на Русия, тъй като през последните години бележи сериозни успехи в разработката на нови технологични оръжия, непопадащи в досегашните класации. Неотдавна Владимир Путин отбеляза, че досега Русия винаги е догонвала Америка в създаването на нови оръжия, а сега за първи път в историята САЩ трябва да догонват нея.

Подписването на нов вариант ДСНВ е в интерес на Вашингтон, смятат поддръжниците на договора. „Разполагаме с висока степен на увереност, че Русия изпълнява клаузите на договора. Без него и без условията за проверка, ще ослепеем”, заяви бившият председател на Обединения комитет на началник щабовете, адмирал Майк Малън. Подобно е мнението на зам.-началника на стратегическото командване на САЩ Дейвид Крите. Според него сегашният режим на проверка осигурява „дълбоко разбиране” за състоянието на руския ядрен арсенал. През август м.г. Русия и САЩ са обменили 18 500 съобщения в рамките на изискванията на договора, а американски военни инспектори са извършили над 150 проверки в Русия.

В полза на инспекционните проверки, гарантиращи прозрачност на действията на двете страни в рамките на ДСНВ-3 неведнъж се е изказвал бившият държавен секретар Джон Кери. На същите позиции стои и бившият американски посланик в Москва Майкъл Макфол, който се отличава с особена нелюбов към Русия и нейния лидер. Той дори писа във в. „Вашингтон пост”, че е напълно съгласен с Владимир Путин, когато той казва, че ДСНВ-3 е необходим за глобалната сигурност. Подкрепа на договора изразяват и съюзниците на САЩ Германия, Франция и Великобритания.

Мнението на европейските страни с неутрален статут също беше еднозначно в подкрепа на преподписването на договора. Финландският президент Саули Ниинистьо призова Доналд Тръмп да започне преговори с руския си колега. Шведският военен министър Питер Хулквист в писмо до шефа на Пентагона Марк Еспер изрази дълбоко безпокойство от „възможната смърт” на ДСНВ-3. Членовете на форума „Дартмутски диалог” (формат за неофициални срещи на руски и американски обществени дейци, учени и експерти, иницииран през 1961 г.) и други неформални организации отправиха призиви за съхраняването на стратегически важните договори. Подобни изказвания направиха световни лидери, политици, дипломати, експерти. Те свидетелстват за безпокойството, породено от намеренията на САЩ да прекратят действието на ДСНВ-3.

При всички случаи Русия и САЩ трябва да седнат на масата на преговорите. Възможно би било ДСНВ-3 да бъде продължен в двустранен формат, а Китай да бъде приобщен към него по-късно на следващ етап. Светът вече е преживявал периоди на неудържима надпревара във въоръжаването, при които съперниците създаваха и трупаха толкова ядрено оръжие, колкото можеха да си позволят. Този път не доведе човечеството до нищо добро.

Във Вашингтон се обмисля възможността за продължаване на руско-американския договор за ограничаване на стратегическите нападателни оръжия, съобщи помощник-държавният секретар Кристофър Форд. „Този въпрос се разглежда. Засега решение не е взето”, заяви той. В Конгреса на САЩ все по-често се подчертава необходимостта от започване на двустранни преговори. Неотдавна постоянният представител на Русия в международните организации във Виена Михаил Улянов каза, че Русия и САЩ все още могат да продължат договора за кратък срок, за да „спечелят време и запазят системата на проверки”. През ноември м.г. в Женева се състоя заседание на Двустранната консултативна комисия по изпълнение на ДСНВ-3. Делегациите продължиха обсъждането на практическите въпроси по взаимните проверки. От една страна, консултациите трябва да продължат, но от друга, по този начин „САЩ нарочно протакат диалога и търсят начин и повод да прекратят действието на договора”, заяви зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков.

Подобно развитие на събитията не е изключено, като се имат предвид предстоящите през ноември тази година президентски избори в САЩ. Самите те — дори без зла умисъл, може да осуетят преговорите. Достатъчно ще бъде да се позоват на недостиг на време. През април т.г. се навършват 10 години от подписването на ДСНВ-3. След призива на Москва той да бъде продължен с още пет години, за Вашингтон няма разумни и приемливи причини за отказ от такава спасителна стъпка. 2020 г. дава шанс на САЩ — може би последен, да покажат способни ли са да носят отговорност за съдбата на света. (По публикации на „Взгляд”)