Печат

Кримската пролет не се отменя

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Признаването на полуострова за руска територия зависи от решаването на конфликта в Донбас

Кога и дали въобще „циви­ли­зо­ва­ният” свят ще при­знае някога Крим за руска тери­то­рия? Експер­тите обик­но­вено обвър­зват отго­вора на този въпрос с реша­ва­нето на конфликта в Дон­бас и със смя­ната на режима в Киев, с пре­одо­ля­ва­нето на после­диците от въоръже­ния пре­врат, извършен в Киев преди шест години.

Съби­ти­ята, които съпро­вож­даха „Крим­ската про­лет”, опре­де­лиха дълго­сроч­ния век­тор на външ­ната и вътреш­ната поли­тика на Русия, а неже­ла­ни­ето на Запада да при­знае Крим и Сева­стопол за руска тери­то­рия отдавна не оказва вли­я­ние на раз­ви­ти­ето на Русия и на реше­ни­ята на ней­ното ръководство.

Днес в Крим пра­вят рав­но­сметка на проме­ните, които доне­соха рефе­рен­думът на 16 март 2014 година и послед­ва­лото на 18 март при­съе­ди­ня­ване на полу­ост­рова към Русия. Спо­ред депу­тата Михаил Шеремет, ако не беше „про­летта”, Крим щеше да пламне, като Дон­бас. „За нас глав­ното е, че живеем в мир. Освен това имаме постиже­ния, които и от кос­моса се виждат — Кер­чен­ският мост напри­мер. Крим днес е една огромна стро­и­телна площадка — авто­маги­стра­лата „Таврида”, новото кра­сиво летище. Ние ста­на­хме напълно неза­ви­сими от енергийна гледна точка — постро­ени бяха две топло­е­лек­три­че­ски цен­трали. Всички жители на Крим за шест години усе­тиха реално повише­ното си жиз­нено рав­нище в срав­не­ние с онова, което беше, докато бяхме част от Украйна”, казва депу­татът, който по време на „Крим­ската про­лет” бе един от лиде­рите на Народ­ното опълчение.

Съби­ти­ята през онази драма­тична про­лет опре­де­лиха посо­ката на раз­ви­тие не само на полу­ост­рова, но и на цяла Русия. Дирек­торът на Инсти­тута за рус­наците в чуж­бина Сергей Пан­те­леев е уве­рен, че рефе­рен­думът от 16 март и подпи­са­ният два дни по-​късно в Кремъл Дого­вор за при­съе­ди­ня­ване на Крим и Сева­стопол към Рус­ката феде­рация съз­да­доха „форму­лата на рус­кия свят” — тя се реа­ли­зира, когато народ­ните инте­реси и стремежи хар­мо­ни­зи­рат и съвпа­дат с държав­ната поли­ти­ческа воля.

Неслу­чайно експертът от Рус­кия инсти­тут за стра­теги­че­ски изслед­ва­ния (РИСИ) Олег Немен­ски сравни прежи­вя­ва­ни­ята на рус­наците от завръща­нето на Крим в Русия с емоци­ите от полета на Юрий Гага­рин през 1961 г. „И едното, и другото, съби­тие са жалони, опорни точки в нашата исто­рия. Именно съби­ти­ята в Крим опре­де­лиха за близко бъдеще доста от парамет­рите на външ­ната и вътреш­ната поли­тика на Русия. Необ­хо­димо е непрекъс­нато да се напомня, че пре­тенци­ите към Русия за „непра­во­мер­ното” при­съе­ди­ня­ване на полу­ост­рова нямат ника­кво осно­ва­ние от гледна точка на меж­ду­на­род­ното право. Тъкмо общопри­е­тите меж­ду­на­родни норми дават възмож­ност на наро­дите да реа­ли­зи­рат правото си на само­опре­де­ле­ние”, допълва Неменски

При­чи­ните, по които жите­лите на Крим изявиха сво­ята воля точно по този начин и почти еди­но­душно поже­лаха да се вър­нат в Русия, са известни. Това са дълго­го­диш­ното наруша­ване на етно­кул­тур­ните им права, жесто­ката дис­кри­ми­нация на рус­кия език, лип­сата на държавна под­крепа за ико­номи­че­ското и инфра­струк­турно раз­ви­тие на полу­ост­рова. Експертът изтъква, че по ника­къв начин не трябва да се прави срав­не­ние с Косово, където албанците с жестока кръвопро­литна война и без какъвто и да било рефе­рен­дум откъс­наха от Сър­бия свята за ней­ната исто­рия земя.

Крим днес е важен геопо­ли­ти­че­ски фак­тор. Такава е него­вата исто­ри­ческа роля — и като купел на покръства­нето на Русия, и като въз­лов логи­сти­чен център, и като пър­во­степе­нен руски форпост в Черно море. Фактът, че Крим е руски и мно­зин­ството от насе­ле­ни­ето там е етни­че­ски руско, до такава степен е оче­ви­ден, че се при­знава дори от най-​яростните укра­ин­ски наци­о­на­ли­сти. Именно това е при­чи­ната за тях­ната неистова нена­вист към жите­лите на полуострова.

Възмож­но­стта Крим да получи меж­ду­на­родно при­зна­ние като руска тери­то­рия е пряко свър­зана с кри­зата на укра­ин­ската държав­ност. Сергей Пан­те­леев отбе­лязва, че такива схеми на управ­ле­ние като днеш­ната в Украйна не живеят дълго — държа­вата се адми­ни­стрира и ръко­води от чуж­бина и съще­временно е под вътрешен олигар­хи­чен дик­тат. „Въпро­сът за при­зна­ва­нето на Крим се намира в плос­ко­стта на пре­одо­ля­ва­нето на укра­ин­ската криза. Това озна­чава, че граж­да­ните трябва да осъз­наят докъде ги доведе властта, извършила воен­ния пре­врат в Киев. Убе­ден съм, че в обо­зримо бъдеще Крим и Дон­бас ще ста­нат гла­вен ори­ен­тир и при­мер за мно­зин­ството укра­инци. Само така „Крим­ската про­лет” ще може да бъде реа­ли­зи­рана докрай заедно с при­зна­ва­нето на Крим”, смята той.

Един от същ­ност­ните моменти тук е при­зна­ва­нето и на Дон­бас като осо­бена тери­то­рия. Засега обаче вла­стите в Киев налагат жестока цен­зура и отго­ва­рят с репре­сии на всеки опит на насе­ле­ни­ето в юго­източ­ната част на стра­ната да изкаже соб­стве­ното си мне­ние. Подобни действия обаче може да уско­рят проце­сите на разпад на укра­ин­ската държав­ност. „Наци­о­на­ли­стите твър­дят, че ако започ­нат диа­лог с Дон­бас и другата част на Юго­изтока, разпадът ще настъпи много по-​рано. Възможно е да са прави. Но струк­ту­рата на укра­ин­ското обще­ство и усло­ви­ята, в които е поста­вено, пред­лагат само два пътя: мирен и циви­ли­зо­ван раз­вод, или преми­на­ване през много кръв и сълзи. Сега става ясно, че когато Москва призна правото на Крим да се върне в Русия, тя постави Украйна в пла­чевно състо­я­ние — соб­стве­ната й отрова започна да разяжда самата тъкан на държав­но­стта”, посочва Неменски.

Крим успя да излезе от тази раз­бита кон­струкция и благопо­лучно се раз­вива. Отсега е ясно, че обяве­ната от Све­тов­ната здравна орга­ни­за­ция нова пан­демия рязко ще съкрати броя на рус­наците, които искат и пла­ни­рат да пре­ка­рат лет­ния си отпуск в чуж­бина. Инте­ресно е, как све­тов­ната исте­рия около коро­на­ви­руса ще се отрази на тури­сти­че­ския поток в Крим. От една страна, курор­тите на полу­ост­рова още от съвет­ско време имат висока попу­ляр­ност. От друга, обаче, концен­траци­ята на много тури­сти може да изплаши мно­зина и да ги откаже от почивка на полуострова.

Спо­ред Михаил Шеремет дори в усло­ви­ята на повишена тре­вога Крим ще запази сво­ята при­вле­ка­тел­ност. Тези места винаги са имали сла­вата на осо­бен здра­во­сло­вен климат — благо­твор­ното вли­я­ние едно­временно на пла­ни­ните, горите и морето. Неслу­чайно лека­рите каз­ват, че на полу­ост­рова самата при­рода лекува. „За раз­лика от другите реги­они климатът тук е горещ и сух, а това препят­ства разпро­стра­не­ни­ето на инфекции. Може да изглежда странно, но в оста­на­лите райони на чер­номор­ското крайбрежие климатът е влажен. Затова по всяка веро­ят­ност Крим ще стане „сбо­рен пункт” на тури­стите от стра­ната и едно от най-​безопасните места”, изра­зява своя опти­мизъм депу­татът от Крим в Думата.

Наред с това заедно с цялата страна ръко­вод­ството на Крим предпри­ема мерки в защита на насе­ле­ни­ето от разпро­стра­не­ни­ето на опас­ната зараза. От 18 март бе обявено зат­ва­ряне на гра­ницата на полу­ост­рова с Украйна, съобщи пред­се­да­те­лят на крим­ския пар­ламент Вла­ди­мир Кон­стан­ти­нов. Макар на полу­ост­рова до сре­дата на тази сед­мица да не бе реги­стри­ран нито един слу­чай на зара­зен с коро­на­ви­рус, там бе обявен режим на повишена готов­ност. По думите на преми­ера на мест­ното пра­ви­тел­ство Юрий Гоца­нюк забра­нени са масо­вите спортни и раз­вле­ка­телни про­яви. Дет­ските гра­дини, учи­лищата, мага­зи­ните, бол­ниците и поли­кли­ни­ките продължа­ват рабо­тят в норма­лен режим при повишени мерки за хиги­ена и сани­тарно обез­за­ра­зя­ване. Въпреки срав­ни­телно спо­кой­ната обста­новка на полу­ост­рова и в зави­симост от разпро­стра­не­ни­ето на вируса вла­стите реаги­рат спо­ред кон­крет­ните обсто­я­тел­ства. В някои гра­дове кме­то­вете взеха само­сто­я­телни реше­ния за зат­ва­ряне на дет­ските гра­дини и училищата.

До послед­ния момент не беше ясно дали няма да бъдат отме­нени част от търже­ствата, пред­ви­дени за 18 март в чест на Деня на при­съе­ди­ня­ва­нето на Крим към Русия, който на полу­ост­рова е обявен за праз­ни­чен. При всички слу­чаи праз­ни­кът ще се състои, заявиха от крим­ския пар­ламент. От 2014 годи­ната на „Крим­ската про­лет”, този ден ще се чества винаги. Неза­ви­симо от това кога и дали т.нар. циви­ли­зо­ван свят ще при­знае полу­ост­рова за законна част от Русия.

Достатъчно е да при­пом­ним, че Меж­ду­на­род­ният съд на ООН след кърва­вите съби­тия в Косово и при лип­сата на рефе­рен­дум даде едно­зна­чен отго­вор: обя­вя­ва­нето на едно­странна неза­ви­симост от временни инсти­туции на само­управ­ле­ние не нарушава как­вито и да било норми на меж­ду­на­род­ното право, което не забра­нява про­възгла­ся­ва­нето на неза­ви­симост. Сле­до­ва­телно същите норми важат и за Крим още повече, че там се състоя рефе­рен­дум със спазва­нето на всички пра­вила за демо­кра­тич­ност, про­зрач­ност и чест­ност. А дали „циви­ли­зо­ва­ният свят” ще про­яви циви­ли­зо­ва­ност, за която пре­тен­дира и ще при­знае Крим за руски, е негов про­блем. Крим окон­ча­телно зае своето законно исто­ри­че­ско място в Русия и спо­койно и уве­рено се развива.