Печат

Дългосрочните договори не са идеални

Автор Дмитрий Лекух. Публикувана в Икономика

"Газпром" се нуждае от нова стратегия за износ на газ

Големите руски газови компании трябва по-ясно да определят своята стратегия в строителството на газопроводи.

В тактиката си „Газпром” вече победи и срещу транзитните страни, и срещу санкциите, и срещу европейската бюрокрация. Сега е време да хвърли поглед към перспективите. Според шефа на компанията Алексей Милер през тази година „Газпром” ще постави нов рекорд в износа на газ за „далечната чужбина”. Очаква се той да достигне 205 млрд. куб. „Това е нова координатна система и ние трябва да я осмислим”, заяви Милер.

Наред с това скоро ще бъде готова и тръбата „Силата на Сибир”. Ако европейските „нишки” са предназначени да компенсират свиващите се обеми по украинските тръби, Китай е нов пазар, който ще донесе прираст. Според Милер към 2035 г. той ще бъде около 80 млрд. куб. м. газ 

Затова пред руския газов концерн възниква въпросът има ли смисъл в бъдеще да се увеличава потокът на тръбен газ за Европа. Търсене има, но някои от сегашните маршрути вече не са нито актуални, нито удобни. Става дума не само за украинските маршрути, но и за трафика през Полша по газопровода Ямал-Европа. Договорът за транзит по него изтича през март 2020 г.

Търсенето на руски тръбен газ в Европа расте и най-вероятно ще продължи да расте най-малко през следващото десетилетие. Това не е прогноза на „Газпром”, а на европейски анализатори. При тези условия руската компания трябва да реши как да продава допълнителни количества извън дългосрочните договори. Вариантите не са много. Единият от тях е да действаме, както по-рано, т.е. агресивно да се вписваме в европейската икономика и да покриваме със своите ресурси максимален брой пазари, да прокарваме все повече и повече тръбопроводи. Защото от сега е ясно, че с течение на времето Европа с готовност ще приеме и „Северен поток-3″, че дори и четвърти и турският няма да бъде пренебрегнат. Друг вариант е да поуспокоим активността си по сключване на дългосрочни договори и да обърнем внимание на краткосрочните, на спотовите пазари и на втечнения природен газ. Така може да се играе по-успешно с цените.

Дългосрочните договори, разбира се, имат много достойнства, но и немалко недостатъци. На първо място, те изискват да бъдат гарантирани допълнителни мощности. Същевременно не трябва да забравяме, че такива мощности ще са необходими и за „Силата на Сибир”, и за вероятния „корейски коридор”. Второ, сега положението е такова, че всеки дългосрочен договор носи със себе си и допълнителни дългосрочни утежнения в лицето на новите съседи на Русия — бившите съветски републики и бившите съюзници. Главно това са Украйна и Полша. Тук не става дума само за дългосрочни, но дори средносрочните договори може да поставят „Газпром” в трудно положение и то в момент, когато вече е постигнато споразумение с Еврокомисията.

Има още един сериозен недостатък на дългосрочните договори: Европа е крайно нееднородна, а с нея Русия подписва общо едностранни договори. Твърде неизгодно е за „Газпром” да ги преразглежда под натиска на възникнали впоследствие противоречия между европейските партньори и то в условията на нестабилния газов пазар.

Не трябва да се игнорира и друг важен фактор, който може да възникне неочаквано: възможността за постигане на разбирателство със САЩ. Това обстоятелство се засилва, като се има предвид, че Доналд Тръмп гледа на европейците като на противници в търговската конкуренция. Но при цялата си войнстваща риторика и протекционистки мита той няма за цел да съсипе европейската икономика, защото тя му е нужна като пазар с добра покупателна способност. Затова задачата се поставя просто и ясно, а изречена от президента на САЩ — и съвсем официално: изравняване на търговския баланс и отстраняване на търговския дефицит като минимум. Още по-добре ще е, ако балансът се наклони в полза на американския бизнес. Като начало и за да прояви повече реализъм във Вашингтон ще са доволни и от изпълнението на програмата минимум.

На пръв поглед сигурно изглежда странно „Газпром” с неговите газови потоци и дългосрочни договори да имат нещо общо с търговския баланс между САЩ и Европа. Всъщност обаче е точно така. Американските идеалисти, останали от предишната администрация, биха искали така да притискат Русия, че всички нейни „потоци” да бъдат спрени,с изключение на украинския транзит. На американските реалисти, както и на индустриалния бизнес, им е все едно как ще бъде ограничаван руският тръбен газ за Европа. Ако бъдат постигнати определени споразумения с Москва, те с огромно удоволствие биха помогнали на „противните руснаци” да затворят кранчето не на руските тръби, а на украинския транзит. А заедно с него биха сложили край на целия украински проект, от който днес няма никаква полза и печалба, а само загуби.

С две думи, в момента „Газпром” стои на прага да разработи изключително важна не само за него, но и за цялата страна, експортна стратегия. Въпросите, които тя ще реши, са много по-сериозни от съдбата на злочестната украинска газо-транспортна система. 

(РИА „Новости”)