Печат

Дългосрочните договори не са идеални

Автор Дмит­рий Лекух. Пуб­ли­ку­вана в Ико­номика

"Газпром" се нуждае от нова стратегия за износ на газ

Големите руски газови компа­нии трябва по-​ясно да опре­де­лят сво­ята стра­тегия в стро­и­тел­ството на газопроводи.

В так­ти­ката си „Газпром” вече победи и срещу тран­зит­ните страни, и срещу санкци­ите, и срещу европе­й­с­ката бюро­крация. Сега е време да хвърли поглед към пер­спек­ти­вите. Спо­ред шефа на компа­ни­ята Алек­сей Милер през тази година „Газпром” ще постави нов рекорд в износа на газ за „далеч­ната чуж­бина”. Оча­ква се той да достигне 205 млрд. куб. „Това е нова коор­ди­натна система и ние трябва да я осми­слим”, заяви Милер.

Наред с това скоро ще бъде готова и тръ­бата „Силата на Сибир”. Ако европе­йс­ките „нишки” са пред­на­зна­чени да компен­си­рат сви­ващите се обеми по укра­ин­ските тръби, Китай е нов пазар, който ще донесе при­раст. Спо­ред Милер към 2035 г. той ще бъде около 80 млрд. куб. м. газ

Затова пред рус­кия газов концерн въз­ни­ква въпро­сът има ли сми­съл в бъдеще да се уве­ли­чава пото­кът на тръ­бен газ за Европа. Тър­сене има, но някои от сегаш­ните марш­рути вече не са нито акту­ални, нито удобни. Става дума не само за укра­ин­ските марш­рути, но и за трафика през Полша по газопро­вода Ямал-​Европа. Дого­ворът за тран­зит по него изтича през март 2020 г.

Тър­се­нето на руски тръ­бен газ в Европа расте и най-​вероятно ще продължи да расте най-​малко през след­ващото десе­ти­ле­тие. Това не е прогноза на „Газпром”, а на европе­йски ана­ли­за­тори. При тези усло­вия рус­ката компа­ния трябва да реши как да про­дава допъл­ни­телни коли­че­ства извън дълго­сроч­ните дого­вори. Вари­ан­тите не са много. Еди­ният от тях е да действаме, както по-​рано, т.е. агре­сивно да се впи­сваме в европе­й­с­ката ико­номика и да покри­ваме със сво­ите ресурси мак­сима­лен брой пазари, да про­кар­ваме все повече и повече тръ­бопро­води. Защото от сега е ясно, че с тече­ние на времето Европа с готов­ност ще при­еме и „Севе­рен поток-​3″, че дори и четвърти и тур­ският няма да бъде пре­не­брегнат. Друг вари­ант е да поуспо­коим актив­но­стта си по склю­ч­ване на дълго­срочни дого­вори и да обър­нем внима­ние на крат­ко­сроч­ните, на спо­то­вите пазари и на втеч­не­ния при­ро­ден газ. Така може да се играе по-​успешно с цените.

Дълго­сроч­ните дого­вори, раз­бира се, имат много достойн­ства, но и немалко недо­статъци. На първо място, те изис­кват да бъдат гаран­ти­рани допъл­ни­телни мощ­но­сти. Съще­временно не трябва да забра­вяме, че такива мощ­но­сти ще са необ­хо­дими и за „Силата на Сибир”, и за веро­ят­ния „корейски кори­дор”. Второ, сега положе­ни­ето е такова, че всеки дълго­сро­чен дого­вор носи със себе си и допъл­ни­телни дълго­срочни утеж­не­ния в лицето на новите съседи на Русия — бившите съвет­ски репуб­лики и бившите съюз­ници. Главно това са Украйна и Полша. Тук не става дума само за дълго­срочни, но дори сред­но­сроч­ните дого­вори може да поста­вят „Газпром” в трудно положе­ние и то в момент, когато вече е постиг­нато спо­ра­зуме­ние с Еврокомисията.

Има още един сери­о­зен недо­статък на дълго­сроч­ните дого­вори: Европа е крайно неед­но­родна, а с нея Русия подпи­сва общо едно­странни дого­вори. Твърде неизгодно е за „Газпром” да ги пре­разглежда под натиска на въз­ник­нали впо­след­ствие про­ти­во­ре­чия между европе­йс­ките парт­ньори и то в усло­ви­ята на неста­бил­ния газов пазар.

Не трябва да се игно­рира и друг важен фак­тор, който може да въз­никне неоча­к­вано: възмож­но­стта за постигане на раз­би­ра­тел­ство със САЩ. Това обсто­я­тел­ство се заси­лва, като се има пред­вид, че Доналд Тръмп гледа на европе­йците като на про­тив­ници в търгов­ската кон­ку­ренция. Но при цялата си войн­стваща рито­рика и про­текци­о­нистки мита той няма за цел да съсипе европе­й­с­ката ико­номика, защото тя му е нужна като пазар с добра покупа­телна спо­соб­ност. Затова зада­чата се поставя про­сто и ясно, а изре­чена от пре­зи­дента на САЩ — и съв­сем офици­ално: израв­ня­ване на търгов­ския баланс и отстра­ня­ване на търгов­ския дефицит като минимум. Още по-​добре ще е, ако балансът се наклони в полза на аме­ри­кан­ския биз­нес. Като начало и за да про­яви повече реа­лизъм във Вашинг­тон ще са доволни и от изпъл­не­ни­ето на програмата минимум.

На пръв поглед сигурно изглежда странно „Газпром” с него­вите газови потоци и дълго­срочни дого­вори да имат нещо общо с търгов­ския баланс между САЩ и Европа. Всъщ­ност обаче е точно така. Аме­ри­кан­с­ките иде­а­ли­сти, оста­нали от пре­диш­ната адми­ни­страция, биха искали така да при­тис­кат Русия, че всички нейни „потоци” да бъдат спрени,с изклю­че­ние на укра­ин­ския тран­зит. На аме­ри­кан­с­ките реа­ли­сти, както и на инду­стри­ал­ния биз­нес, им е все едно как ще бъде огра­ни­ча­ван рус­кият тръ­бен газ за Европа. Ако бъдат постиг­нати опре­де­лени спо­ра­зуме­ния с Москва, те с огромно удо­вол­ствие биха помогнали на „про­тив­ните рус­наци” да затво­рят кран­чето не на рус­ките тръби, а на укра­ин­ския тран­зит. А заедно с него биха сложили край на целия укра­ин­ски про­ект, от който днес няма ника­ква полза и печалба, а само загуби.

С две думи, в момента „Газпром” стои на прага да раз­ра­боти изклю­чи­телно важна не само за него, но и за цялата страна, експортна стра­тегия. Въпро­сите, които тя ще реши, са много по-​сериозни от съд­бата на зло­чест­ната укра­ин­ска газо-​транспортна система.

(РИА „Ново­сти”)