Печат

Незаменимият доставчик „Газпром“

Автор „Русия днес“. Публикувана в Икономика

На Европа й е нужен внос на газ от 300 млрд. куб. метра годишно, за да покрива недостигът на собствения си добив. За това предупреди Андреас Ширенбек, главен изпълнителен директор на една от големите германски енергийни компании — UNIPER, съобщи сайтът „Нефть России“. Единственият източник, който може да достави такова огромно количество синьо гориво, е Русия, поради което изграждането на „Северен поток-2“ не бива да се бави повече, смята бизнесът в Германия.

През миналата година потреблението на природен газ в Европа е достигнало 390 млрд. куб. м и над половината от това количество бе доставено от „Газпром“ — 210,7 млрд. куб. м. С пускането в експлоатация на „Северен поток-2“ доставките на гориво от Сибир ще се увеличат с още 55 млрд. куб. м. Дори тези количества обаче няма да удовлетворят растящите нужди от газ в Европа, категоричен е Андреас Ширенбек.

Всъщност недостигът на природен газ е резултат не толкова от повишеното потребление, колкото от непрекъснато намаляващия собствен добив. Най-голямото находище на континента — холандското Грьонинген, от което идваха 18 процента от целия добив в ЕС, вече започна да консервира част от сондажите, като окончателното му изчерпване се ускори с 8 години — от 2030 на 2022 г.

Намалява и добивът в Дания, която до неотдавна не разрешаваше на Русия да строи участъка на „Северен поток-2“, който трябва да мине през нейни териториални води. Експлоатацията на датското находище „Тайра“ беше спряна и Копенхаген започна да купува руски природен газ от газопреносната система на Германия. Според енергийните анализатори в Евросъюза именно това повлия на датските власти да преосмислят позициите си и да разрешат преминаването на газопровода през нейните териториални води.

Сериозен спад на добива на газ се отчита през последните години и в Норвегия, и във Великобритания. Този недостиг, както вече стана ясно, не може да бъде компенсиран нито от доставките на втечнен природен газ (ВПГ), нито от шистовия добив на САЩ, нито от Катар и други страни. Сериозният дефицит дава зелена светлина за спешно реализиране и на други инвестиционни проекти, сред които е и продължението на „Турски поток“ през България, Сърбия и Унгария — т. нар. „Балкански поток“.