Печат

Атомната енергетика са оказа незаменима

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Ико­номика

Рус­ката атомна енерге­тика изпре­вари всички оста­нали успешни страни в този отрасъл. Ней­ните енерго­бло­кове, системи за защита и сигур­ност са най-​добри. Това заяви Вла­ди­мир Путин в едно от сери­ята интер­вюта, които той продължава да дава за ТАСС. По думите му Русия е на първо място в света по мощ­ност на заводи за обога­тя­ване на уран и е един­стве­ната държава, която съз­даде и експло­атира промиш­лен реак­тор на базата на бързи неутрони. В другите държави рабо­тят подобни реак­тори, но с ниска мощ­ност и само с изсле­до­ва­тел­ски цели.

Спо­ред рус­кия пре­зи­дент раз­ви­тата атомна инду­стрия на стра­ната поз­во­лява съз­да­ва­нето на уни­кални про­дукти. „Такава е напри­мер пър­вата и един­ствена в света пла­ваща атомна елект­роцен­трала „Ака­демик Ломо­но­сов”. Извършват се и раз­ра­ботки за използване на постиже­ни­ята на атом­ната инду­стрия в Кос­моса”, каза Путин.

На този фон в Европа цари раз­дво­е­ние. Едни, изплашени от ава­ри­ята в япон­ската АЕЦ Фуку­шима, от години след­ват поли­ти­ката на рязко нама­ля­ване на атом­ната енергия и постепенно лик­ви­ди­рат атом­ните си елек­тро­станции. Други про­явя­ват повече здрав разум и не само не се отказ­ват от мир­ния атом, но пла­ни­рат изграж­да­нето на нови енерго­бло­кове. Полша смята да похарчи 14 мили­арда евро през първите 10 години от пла­ни­ра­ната програма на стра­ната за раз­ви­тие на атом­ната енерге­тика, съобщи пра­ви­тел­ствен източ­ник от депар­тамента по енерге­тика. Той не уточни за какво ще бъдат израз­ход­вани сред­ствата, но каза, че Полша пла­нира за 20 години да изгради шест нови атомни енерго­блока с обща мощ­ност между 6 и 9 гигавата.

В момента въг­лищата осигу­ря­ват ресурса за зна­чи­телна част от елек­тро­станци­ите. Полша е един­стве­ната държава от ЕС, която не е поела ангажимент да намали вред­ните си еми­сии и да постигне т.нар. клима­ти­чен неутра­ли­тет до 2050 г. Заради натиска да намали въг­ле­род­ните си еми­сии обаче, стра­ната пла­нира да изгради зна­чи­те­лен атомен капаци­тет до 2040 г.

Съще­временно Европе­й­с­ката коми­сия смята да при­еме Инду­стри­ална стра­тегия. Целта на евро­коми­са­рите била да се помогне на европе­й­с­ката инду­стрия да се справи с редица пре­диз­ви­ка­тел­ства в бъдеще. Важен елемент от това ще е достъпът до сигурни доставки на нис­ко­въг­ле­родна енергия на кон­ку­рентна цена. Именно атом­ната енергия е тази, която може да осигури и ста­билна елек­тро­е­нергия, и чиста околна среда, отбе­лязва гене­рал­ният дирек­тор на Foratom Ив Дес­би­зайе през свър­за­ното с ЕС изда­ние Еиractiv. По думите му тя е нис­ко­въг­ле­родна, гъв­кава, рен­та­билна и може да помогне на Европа да постигне „клима­ти­чен неутра­ли­тет” като поддържа кон­ку­рен­то­спо­соб­ност, рас­теж, работни места и тех­но­логично лидерство.

Европе­й­с­ката атомна инду­стрия осигу­рява 1 млн. работни места в ЕС и про­из­вежда близо 450 млрд. евро БВП. В дълго­сроч­ната програма на ЕС „Чиста пла­нета за всички” се посочва, че ядре­ните мощ­но­сти през 2050 г. ще оста­нат на сегаш­ното рав­нище от 120 гига­вата. За целта е необ­хо­димо изграж­да­нето на нови атомни реак­тори, което ще е от полза както за ико­номи­ката на Европа, така и за стра­ните, в които ще се разпо­ложат те.

Изклю­чи­телно важна е необ­хо­димо­стта от зна­чи­телна под­крепа за изслед­ва­ния, раз­ра­ботки и ино­вации, както и уве­ли­чено финан­си­ране за про­уч­ва­ния в насто­ящите и бъдещите атомни тех­но­логии, как­вито са мал­ките модулни реак­тори. Спо­ред Дес­би­зайе ЕС трябва да предпри­еме мерки за подпо­магане на важ­ната роля на атом­ния сек­тор за ико­номи­ката на съюза чрез ста­билна поли­ти­ческа рамка, реформа на въг­ле­род­ните пазари и оку­ража­ване на инве­стици­ите в нис­ко­въг­ле­родни тех­но­логии. Малко късно стига Европа до тези изводи. Герма­ния стана знаме­но­сец и пър­вата европе­й­ска страна, която реши да закрие всич­ките си атомни цен­трали. Евро­коми­си­ята години наред оказва натиск върху стра­ните, които замис­лят изграж­да­нето на нови енерго­бло­кове в сътруд­ни­че­ство с Русия. Бълга­рия продължава да плаща цената на този натиск.

Макар и с по-​малък ефект, той се оказва и върху страни от ОНД. Арме­ния трябва да се замисли за стро­и­тел­ство на нов атомен енерго­блок, заяви енергий­ният експерт Ара Мар­джа­нян по време на конфе­ренци­ята „Пер­спек­тиви за раз­ви­тие на атом­ната промиш­ле­ност в Арме­ния”. Спо­ред него успо­редно с дей­но­стите по удължа­ване срока на експло­атация на Втори енерго­блок на Армен­ската АЕЦ, е необ­хо­димо да се вземе реше­ние за стро­и­тел­ството на нов енергоблок.

Арме­ния не разпо­лага с достатъчно при­родни ресурси от пър­вични енерго­но­си­тели и осигу­ря­ва­нето на елек­тро­е­нергия за ико­номи­ката на кон­ку­рентни цени трябва да бъде цел на стра­теги­че­ски важно реше­ние за стра­ната. От своя страна, отказът от атомна енерге­тика води до сери­о­зни енергийни и ико­номи­че­ски загуби и щети за енергий­ната сигур­ност”, заяви Марджанян.

Сега про­ли­чава и каква е цената на сътруд­ни­че­ството на стра­ната с Евро­съюза. Между Арме­ния и ЕС има подпи­сано Спо­ра­зуме­ние за все­общо и разши­рено парт­ньор­ство. В един от пунк­то­вете на документа фигу­рира изис­ква­нето Армен­ската АЕЦ да бъде закрита до 2026 г. Ара Мар­джа­нян отбе­ляза, че не е целе­съоб­разно да се закрива цен­тра­лата, ако няма адек­ватни заме­стващи мощ­но­сти. А е явно, че такива няма. В Брюк­сел обаче този факт не инте­ре­сува евро­коми­са­рите. За тях е важно кав­каз­ката репуб­лика да бъде откъс­ната от сътруд­ни­че­ството си с Русия.