Печат

"Колкото повече говорят за теб, толкова е по-трудно"

Автор Артем Куз­нецов (ТАСС). Пуб­ли­ку­вана в Спорт

Мария Ласицкене за спорта, за допинга и за Олимпиадата

Мария Ласиц­кене вече влезе в исто­ри­ята на леката атле­тика — тя е пър­вата жена, извою­вала три златни медала на све­товни първен­ства в скока на висо­чина. Сега зада­чата на рус­ки­нята е олимпийското злато, което ще се разиграва през след­ващата година в Токио. И ако раз­га­рящият се сега нов допинг скан­дал в рус­кия спорт засегне инте­ре­сите на „чистите” спор­ти­сти, тя ще бъде при­ну­дена да тре­нира в чуж­бина, само и само да запази възмож­но­стта да изпълни сво­ята мечта. За неутрал­ния ста­тут на рус­ките леко­ат­лети, за пре­тенци­ите към рус­ката леко­ат­ле­ти­ческа феде­рация Ласиц­кене говори пред ТАСС.

- Имате тясна връзка с Литва. Поздрав­ле­ни­ята обаче в по-​голямата си част дой­доха от Русия. Така ли е?

- Да, почти всички са от Русия. Много са, още не съм успяла да отго­воря на всички. Много е при­ятно да чета тол­кова топли поздрав­ле­ния, осъз­нах как искре­ните хора са прежи­вя­вали и как са въздъх­нали с облек­че­ние, когато всичко свърши. Аз не усещах това, но след като про­че­тох какво ми пишат хората, раз­брах колко силно са прежи­вя­вали за моя резул­тат. Хората не оча­к­ваха поред­ния медал от све­товно първен­ство, а рекор­ден, трети медал.

- Осъз­нахте ли се вече след победата?

- Да, когато заспи­вах, осъз­нах какво се случи. Сезонът беше много дълъг, имах странни спа­дове в настро­е­ни­ето. Но все пак беше много инте­ре­сен. Дори тре­ньорът ми Гена­дий Габ­ри­лян ми гово­реше за това. След побе­дата той каза, че всичко е ста­нало така, както той е пла­ни­рал. Благо­дарна съм му за това.

- Да завършим темата с Литва. Там имате много фенове, нали?

- Да, там ме под­крепят много хора. Не мога да кажа, че общу­вам с много от тях, но когато през 2017 г. бях във Вил­нюс, при мен с молба за интервю идваха много жур­на­ли­сти. За тях беше откри­тие, че рус­киня е взела литов­ска фами­лия, при това по всички пра­вила, което в самата Литва не е често срещано. Там наи­стина съм популярна.

- Пред­лагали ли са ви да се състе­за­вате за Литва?

- Не, такива пред­ложе­ния не е имало от нито една страна в света. Всички пре­красно знаят моята позиция: кол­кото и трудно да е, ще пред­став­ля­вам Русия и ще правя всичко, за да знаят хората откъде съм и коя съм.

- В тази връзка голям шум направи вашият пост в Инстаграм, където заявихте жела­ни­ето си да тре­ни­рате в чуж­бина в слу­чай на отстра­ня­ва­нето на рус­ката анти­допингова агенция. Не съжа­ля­вахте ли, че напра­вихте това преди Све­тов­ното първен­ство? Не ви ли попречи това?

- Напро­тив, би ми попре­чило, ако държах всичко това в себе си. Когато четях за поред­ните про­блеми, у мен се раз­вих­риха емоции, беше невъзможно да мълча. Искаше ми се за поре­ден път да заявя сво­ята позиция. Аз и моят тре­ньор не можем да си поз­во­лим да про­пус­нем втора поредна Олимпи­ада. Трябва да раз­бера, че за тази цел се прави всичко възможно. От всички страни. От наша страна ние пра­вим това.

- Да завършим и с темата за неутрал­ния ста­тут. След вашата победа Меж­ду­на­род­ната асоци­ация на леко­ат­ле­ти­че­с­ките феде­рации (IAAF) пуб­ли­ку­ува пост, в който не премълча факта, че сте рус­киня. Учуди ли ви това?

- Да, всички се умо­рихме от това, въпреки че всъщ­ност винаги сме зна­ели откъде сме. Но моментът беше при­я­тен. Положи­тел­ното във всичко това обаче е малко — ситу­аци­ята стигна дотам, че да пре­диз­ви­ква усмивки. Забавно е, все пак.

- Все пак, имали сърце IAAF?

- Има, раз­бира се. Много от хората, които рабо­тят там, раз­би­рат всичко, знаят и чакат кога всичко това ще свърши.

- Кога ще свършат пре­тенци­ите към Общо­рус­ката феде­рация по лека атле­тика. От нея сега почти нищо не зависи.

- Ако гово­рим за нашата феде­рация, бих искала в нашия дом да е чисто. Ако сме се хва­нали за борба с допинга, трябва да го пра­вим истински.

- А какво ще кажете за анти­допинго­вата кул­тура, за която напо­следък се говори тол­кова много?

- Всичко зависи от възпи­та­ни­ето. Аз съм възпи­тавана да бъда честна пред самата себе си, към тре­ньора и фено­вете. Затова се надя­вам, че заяве­ния от мен път е истин­ски, а не за да избегна отстра­ня­ва­нето. Трябва да раз­бе­рем, кое е пра­вил­ното и да възпи­таваме честни, чисти спортисти.

- Вече се говори коя страна ще стане място за вашите тре­ни­ровки, за да могат допинг служи­те­лите да ви тестват.

Раз­бира се, има опре­де­лени намеци, но защо да гово­рим за това пред­ва­ри­телно — всички се надя­ваме на по-​добро. Вътрешно сме готови да се борим и да стиг­нем до края, за да бъдем на Олимпиадата.

- Не е изклю­чено рус­наците да бъдат допус­нати там в същия ста­тут, който имаха по време на Олимпи­а­дата в Южна Корея. Но леко­ат­ле­тите видимо са свикнали?

- Да, за съжа­ле­ние ние имаме опит. Въпреки че гово­рят, че това са атлети от Русия, се споме­нава стра­ната. Друг е въпро­сът, че няма да е същото. Нищо обаче не можем да напра­вим. В пред­сто­ящите Военни игри аз ще се състе­за­вам с руски екип. За после­ден път участвах с него през 2015 г. Така че след четири години отново ще бъда в цве­то­вете на Русия.

- Струва ми се, че за абсо­лютно вели­чие не ви достигат две постиже­ния — олимпийско злато и све­то­вен рекорд.

- Дори се страху­вам да мисля за това. Кол­кото повече пишат за теб в интер­нет, тол­кова по-​зле се спра­вяш с напреже­ни­ето. Боя се да си пред­ставя какво ще стане по време на Олимпийските игри. Затова не гле­дам нищо и се опит­вам да се насла­жда­вам на всеки ден.

- Нак­рая един тра­дици­о­нен въпрос за све­тов­ния рекорд. Още ли е актуален?

- Мисля, че този въпрос трябва да се закрие. При добро разпо­ложе­ние на силите през този сезон съм ска­чала 2,06. Но да добавя още четири сан­тиметра е много. Може би ще дойде и това време, но сега ние пра­авим всичко, за да бъдем в най-​добра форма.