Печат

"Зенит" игра предпазливо, "Локомотив" - смело, но и двата отбора загубиха

Автор „Русия днес“. Публикувана в Спорт

След поражението си от германския „Лайпциг”с 0:2 „Зенит” беше разкритикуван за прекалено предпазливата игра срещу немците, които бяха вкарали 14 гола в двата си предишни двубоя срещу „Волсбург” и „Майнц”. „Локомотив” (Москва) тръгна по друг път и игра много смело срещу „Ювентус”, който според всеобщото мнение е доста по-силен от „Лайпциг”. Да, отборът на старши треньора Юрий Сьомин отстъпи, като пропусна гол в последните минути, но по голови положения превъзхождаше италианците — 4:2. Излиза, че московските „железничари” постъпиха правилно като играха смело, а старши треньорът на петербургци Семак подходи с боязън към двубоя.

Играта на „Ювентус” под ръководството на старши треньора Маурицио Сари стана по-атакуваща, отколкото при Масимилиано Алегри. Всички отбори, които той е ръководил, играят по доста обикномена, но действена схема — напред са бързи нападатели, а в средата на терена играе много добър халф, от когото зависи темпото на целия отбор. В „Наполи” и „Челси” това беше Жоржиньо. В „Ювентус” тази роля взе Миралем Пянич, който сега е може би един от най-изтъкнатите футболисти в Европа, който умее да пази топката.

В крайна сметка босенския полузащитник стана единствения, който беше пазен персонално. Играчите на „Локомотив” си го предаваха един на друг, а най-често до него беше Алексей Миранчук. Пянич започна да излиза от опеката едва през второто полувреме, тъй като сменяше своята позиция и излезе по-напред, като отправи и два удара срещу вратата на московчани. Все пак той игра под средното си равнище — 22 пъти изгуби топката, не направи нито една асистенция.

Заедно с това „Локомотив” активно се възползва от слабостите на схемата на съперника 41212, която не предвижда активна игра по фланговете. Затова често срещу крайните защитници се получаваха ситуации 2:1, завършили с опасни центрирания. Така „Локомотив” вкара гол и създаде още две голови възможности. Отделно трябва да бъде похвален и Рифат Жемалетдинов, който игра много добре както в отбрана, така и в атака. На негова сметка бяха записани пет голови паса, две опасни атаки, три спечелени двубоя и три прекъснати атаки на противника.

Планът за преминаване от отбрана в атака на московчани също беше разбираем. 

Бързият Мацей Рибус успяваше да се включва в атаките и неслучайно даде головия пас на Миранчук. Той обаче трябваше да помага на единия от централните защитници Данило, като намаляваше плътността в наказателното поле. Това работеше и беше очевидно противодействие на играта на „Ювентус”. Но дори и този успешен план в крайна сметка се провали, когато италианците пуснаха на терена свежи смени, а Дъглас Коста показа разликата между световни звезди и играчи от Руската професионална лига. В крайна сметка двубоят завърши при резултат 1:2 въпреки чудесните възможности на руснаците в атака.

Обидно е за феновете на московския „Локо”, тъй като, ако погледнем статистиката, руснаците превъзхождаха съперника по удари към вратата (1817), по попадения в рамките на вратата (42), по удари от наказателното поле (109).

Все пак важно е да различим мачовете на „Зенит” и на „Локомотив”. Не бива да хвалим едните и да клеймим другите. Срещу „Ювентус” може да се играе смел футбол. Срещу „Лайпциг”, който играе не със звезди, а със система, е трудно да се подготвиш — отборът на Юлиан Нагелсман няма явни слаби места. Неслучайно след мача на „Зенит” Бранислав Иванович каза: „Първоначално ние се ориентирахме в схемата им, а след това те придобиха увереност.”

Разбира се, радостно е, че в един мач срещу именит съперник „Локомотив” успя да играе смело и даже да заплаши „Ювентус”. Рано е обаче да се говори, че при всеки съперник, който те превъзхожда в класата, може да се играе толкова рискован и открит футбол.