Печат

Младежи от Курск общуваха с Антон Шипулин

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Спорт

В област­ния Дво­рец на мла­дежта в Курск се състоя поред­ният „Диа­лог между равни”. Гост беше извест­ният руски биат­ло­нист, заслужи­лият майстор на спорта на Русия, а сега депу­тат от Държав­ната дума Антон Шипулин.

Правото да зададе пър­вия въпрос се падна на водещата Ека­те­рина Дени­сенко, която се поин­те­ре­сува за моти­ваци­ята в спорта. „При мен е така, ако се занима­вам с нещо, трябва да стигна далеч в тази област. Така и с биат­лона. Започ­нах да тре­ни­рам, а в гла­вата ми имаше само една цел — олимпийски медал. Това беше моята моти­вация. Кол­кото е по-​добър резул­татът, тол­кова повече моти­вация и тол­кова по-​добри постиже­ния”, смята Шипулин.

След това знаме­ни­тият биат­ло­нист раз­каза пред мла­дежите от Курск как е попад­нал в спорта. Първи негов тре­ньор е баща му — именно той е поста­вил петго­диш­ния Антон на ските. А на 15 години у мла­дия спор­тист се появява жела­ни­ето да се занимава с биат­лон. Това става благо­да­ре­ние на по-​голямата му сестра Ана­ста­сия, която по-​късно стана известна в света на биат­лона като Кузмина. Тя тре­ни­рала биат­лон и носела вкъщи вин­тов­ката си, за да тре­нира. „Винаги гле­дах тре­ни­ров­ките на сестра ми и чаках да излезе, за да подържа вин­тов­ката”, с усмивка си спомня Антон Шипулин.

Бъдещият олимпийски шампион тол­кова искал да тре­нира „тук и сега”, че роди­те­лите му били при­ну­дени да го заве­дат да тре­нира в Ханти Ман­сийск, тъй като в род­ния Тюмен такава възмож­ност нямало.

Другият въпрос от залата беше дали Шипу­лин не желае да продължи ски-​биатлонната дина­стия и да отг­леда от своя син олимпийски шампион.

Най-​главното е децата да имат жела­ние да се занима­ват с какъвто и да е вид спорт. Моят син засега не гори от осо­бено жела­ние да се занимава със ски бягане или с биат­лон”, отбе­ляза Шипулин.

Преди няколко години Антон Шипу­лин завърши спорт­ната си кари­ера и сега е депу­тат от Държав­ната дума. „Пре­на­строй­ва­нето” на поли­ти­че­ското трасе стана доста леко. „Раз­бира се, най-​сложното, с което съм се сблъсквал, е нега­ти­визмът. Аз се ста­рая да помагам на хората, отда­вайки сво­бод­ното си време, да съм им поле­зен”, каза в заклю­че­ние Шипулин.