Печат

Социалните НПО не са конкурент, а помощник на държавата

Соци­ално ори­ен­ти­ра­ните непра­ви­тел­ствени орга­ни­за­ции (СО НПО) започ­ват работа в Русия през 90-​те години на мина­лия век. Те са поели по-​голямата част от грижите за граж­да­ните и оттогава активно се раз­ви­ват и усво­яват нови направления.

Такива обе­ди­не­ния, за раз­лика от НПО от друг вид, съще­ству­ват, за да реша­ват именно соци­ални про­блеми, важни за граж­да­ните и държа­вата, да влияят върху раз­ви­ти­ето на обще­ството като се грижат за хора, имащи нужда от грижи, опаз­ват при­ро­дата, извършват благо­тво­ри­телна и про­све­ти­тел­ска дей­ност и пр.

Услу­гите на СО НПО могат да се раз­де­лят условно на две катего­рии: уни­кални, такива как­вито не се извършват от други орга­ни­за­ции, вклю­чи­телно и държавни и такива, които не се извършват от орга­ните на властта, а НПО смята, че може да внесе нещо ново в процеса, да пред­ложи друг формат, друго каче­ство”, казва Елена Тополева-​Солдунова, дирек­тор на авто­ном­ната НПО „Агенция за соци­ална информация” (АСИ).

Спо­ред нея в много сфери на живота, в които граж­да­ните имат право на безплатни или префе­ренци­ални услуги, предо­ста­вя­нето им е било без­ал­тер­на­тивно — човекът про­сто е нямал избор. В даден момент обаче става оче­видно, че е необ­хо­дима кон­ку­ренция между орга­ни­за­ци­ите за полу­ча­теля на услу­гите. Кон­ку­ренци­ята стиму­лира достав­чиците на услуги към усъвършен­стване на каче­ството, смята Елена Тополева-​Солдунова.

Такава ситу­ация е есте­ствено след­ствие от раз­ви­ти­ето на граж­дан­ското обще­ство. Това е обща тен­денция по света, добавя дирек­торът на благо­тво­ри­тел­ния фонд „Ста­рост за радост” Ели­за­вета Олескина.

Но дали пък това не е опит държа­вата да пре­хвърли задълже­ни­ята си? Елена Тополева-​Солдунова катего­рично оспо­рва тази теза. Тя под­чер­тава, че под­крепяйки СО НПО, вла­стите не се отказ­ват от сво­ите задълже­ния и продължа­ват, както и преди, да предо­ста­вят необ­хо­ди­мите услуги. Така мисли и Денис Бел­ски, дирек­тор на „Център „Доб­ро­волци от среб­ър­ната въз­раст” в Кали­нинград­ска област. „Ние не усещаме, че някой се опитва да ни пре­хвърли задълже­ни­ята си. Напро­тив — чуват и ни помагат. Рабо­тим в парт­ньор­ска и под­крепяща атмо­сфера”, казва той. „Център „Доб­ро­волци от среб­ър­ната въз­раст” помага на въз­растни хора да запа­зят актив­но­стта си, да спо­де­лят опита си с мла­дото поколение.

В Кали­нинград­ска област работи програмата „Най-​добрите години” и „Ака­демия на тре­тата въз­раст”. След обу­че­ние пен­си­о­не­рите могат не само да ста­нат доб­ро­волци, но и да полу­чат допъл­ни­телни зна­ния, което е важно, да се сдо­бият с нови при­я­тели. Денис Бел­ски също смята, че появата на СО НПО заси­лва кон­ку­ренци­ята и в крайна сметка повишава каче­ството на услу­гите. „Ние пред­лагаме нови формати в рабо­тата и мето­ди­ките, което е винаги инте­ресно за адек­ват­ните и ори­ен­ти­рани към резул­тат­ност вла­сти”, казва Бел­ски. Съще­временно той под­чер­тава, че подобно парт­ньор­ство изис­ква системна, отго­ворна и про­зрачна работа.

Като отво­рена и съвременна НПО това ни устройва, ние много ценим под­крепата от всички — от вла­стите, от спон­со­рите, от част­ните даре­ния”, добавя Бел­ски и дава при­мер: през 2018 и 2019 година него­вите под­опечни въз­растни хора са преми­нали обу­че­ние в кур­сове по компютърна грамот­ност. Орга­ни­за­ци­ята не е похар­чила сред­ства за това, защото тези услуги са били пла­тени от реги­о­нал­ното Мини­стер­ство на соци­ал­ната поли­тика. Тази година е била ока­зана помощ и от феде­рал­ния, и от реги­о­нал­ния бюджет — повече от 600 хиляди рубли са били отпус­нати за пър­вия реги­о­на­лен форум на „среб­ър­ните доб­ро­волци”. На форума 220 от тях са преми­нали обу­че­ние, полу­чили са екипи­ровка, били са открити десет общин­ски центъра на „среб­ър­ното доброволчество”.

Държа­вата се ста­рае да оказва на соци­ал­ните НПО все­ст­ранна под­крепа — финан­сова, информаци­онна, кон­сул­тант­ска, орга­ни­за­ци­онна. Пери­о­дично се раз­да­ват гран­тове за реа­ли­за­ция на проекти.

Трябва да се научим да рабо­тим по общи стан­дарти. И в крайна сметка не е тол­кова важно кой оказва услу­гите, важно е нуж­да­ещият се от грижи човек да получи помощ”, казва Ели­за­вета Олескина.