САЩ и ЕС трескаво подгряват въоръжен конфликт с Русия
Бежанският конфликт на полско-беларуската граница преобърна европейските ценности
Кризата с бежанците на полско-беларуската граница може да доведе до непоправими и катастрофални резултати, включително до въоръжен конфликт. Достатъчно е да се спомене, че поляците струпаха само на един отсек на границата над 15-хиляден военен контингент — редовна войска и сили за борба с тероризма, които бяха поставени в режим на бойна готовност. А полското ръководство призова НАТО да се намеси, за да помогне на Полша, която стояла „на фронтовата линия срещу агресията на Русия”.
В ЕС веднага се хванаха за „санкционния пистолет” и го насочиха не само срещу Минск, но и срещу Москва, тъй като именно тя стояла зад конфликта. Вчера вече се чуха и конкретни предложения: Брюксел да наложи санкции срещу авиокомпаниите „Белавия” и „Аерофлот”, защото те прекарвали бежанци от Близкия изток. Доказателствата били налице — разписанията на маршрутите. Отговорът не закъсня: над територията на Беларус и Русия преминават транзитните полети на множество западни компании, а те много лесно може да бъдат прекратени. Възникват обаче неприятни „подробности” — маршрути от Близкия изток към Минск и Москва осъществяват и „Търкиш еърлайнз”, и „Луфтханза”, и редица други компании. Възниква въпросът дали и на тях ще им бъдат наложени санкции.
Истерията, обхванала Европа и най-вече Полша и Прибалтика, говори за едно — неистовото желание Русия да бъде въвлечена във въоръжен конфликт, за да бъдат реализирани определени геополитически цели. А именно: да бъдат издигнати нови „железни завеси” между Изтока и Запада. Така бързо ще се стигне и до прекъсване на енергийните, търговските и икономическите връзки на Европа с Русия и Китай — отдавнашна мечта на Вашингтон.
Същевременно САЩ, както в предишни войни, отдалеч ще наблюдава и ще налива масло в огъня, докато Европа и Русия взаимно ще се изтощават. В продължение на осем години вече опитите Москва да бъде провокирана да влезе в открит военен сблъсък в Украйна засега се провалят, сега идва ред упражнението да бъде повторено в Беларус. Иначе не може да бъде обяснено защо бежанската вълна, несравнима с мащабите на прилива от имигранти преди шест години, не предизвика такава истерия. Тогава близо милион и половина изгнаници заляха Европа, а тук става дума само за 10 – 20 хиляди. Тогава ги посрещаха с широко отворени обятия, осъждаха всеки, който не искаше да ги приеме — италианското правителство дори трябваше да подаде оставка, излъчваха се сърцераздирателни кадри на нещастни жени и деца на гръцките острови. Сега поляците с прътове избиват емигрантите, успели да се промъкнат през бодливата гранична тел и ги изхвърлят обратно на беларуска територия.
Тогава отпуснаха 3 млрд. евро помощ на Ердоган, за да поеме грижата за сирийските имигранти на своя територия, а срещу Лукашенко налагат санкции. Картината с прословутите европейски санкции се обърна на 180 градуса — като снимка и негатив от стар фотоапарат. В задачата се пита защо точно сега истерията обхвана Запада. Още повече, като се има предвид, че от август досега в Германия през Беларус са имигрирали вече над 8000 души и това не предизвика ничие възмущение. Трябва да се знае още, че голямата част от струпаните на полско-беларуската граница са бежанци от Иракски Кюрдистан, където Турция готви военна операция. Известно е, че кюрдската диаспора в Германия е огромна и затова те искат достъп именно до Германия. Но този път Европа се възбуди точно в момента, когато Москва и Минск одобриха програмни документи за по-тясната интеграция в рамките на Съюзната държава.
Моментът съвпада и с тежката енергийна и икономическа криза в Украйна, където управляващите засилиха провокациите в Донбас. И тъй като зимата все още само започва и там се очакват бунтове, кризата е добре дошла. В Киев вече обявиха своята готовност да „окажат военна помощ” на Полша в случай на нужда и започнаха да трупат войска на границата. Освен това много украинци, както и граждани от ЕС, включително поляци и германци, активно организират, насочват и превозват бежанските потоци през Беларус и добре печелят от далаверата.
Разбира се, Брюксел подтиква съседите на Беларус и Русия към военна авантюра, като в сметката не влиза прякото участие на „староевропейците”. Германия обаче най-добре осъзнава рисковете за себе си — проваляне на „Северен поток-2″, а може и въобще прекъсване на руските газови доставки. Затова Меркел във вторник в рамките на три часа два пъти звъня на Путин и го моли да окаже влияние на Минск. Руският президент я посъветва да разговаря директно с Лукашенко. Неудобството обаче е, че от Европа обявиха, че не го признават за държавен глава. Те възкачиха на поста необяснимото опозиционно създание Светлана Тихановска. В такъв случай нека се опитват с нея да разрешат кризата.
Дотогава обаче колективният Запад няма да стои със скръстени ръце. Ще подгряват конфликта с Русия от юг в Черно море. „Ние призоваваме САЩ и НАТО трезво да оценят свързаните с ученията им в Черно море рискове, но те продължават да изпитват нашата воля и решимост да защитим собствените си интереси, поощрявайки най-лошото в политиката на Киев. Всичко това води до засилване на конфликтния потенциал. Русия напълно контролира ситуацията в Черно море и е готова да отговори на всяка провокация”, заяви зам.-министърът на външните работи Сергей Рябков. /„Русия днес”/