Сергей Лавров откри паметник на св. Александър Невски

На праз­нич­ния 12 сеп­тем­ври — деня на пре­на­сяне на мощите на благо­вер­ния велик княз Алек­сандър Нев­ски, на тери­то­ри­ята на Мини­стер­ството на външ­ните работи на РФ бе открит бюст на княза. Алек­сандър Нев­ски е покро­ви­тел на рус­ката дипло­мация. Мини­стър Сергей Лав­ров при­вет­ства събра­лите се и про­из­несе слово:

Обръща­нето към духов­ното и поли­ти­че­ското наслед­ство на Вели­кия княз е помогнало на стра­ната ни невед­нъж в най-​трудните пери­оди от ней­ната исто­рия, вклю­чи­телно теж­ките години на Вели­ката оте­че­ствена война. Днес него­вото наслед­ство е геро­ично бра­нено от участ­ниците в спе­ци­ал­ната военна операция.

Алек­сандър Нев­ски е бил не само смел воин, но и умел дипло­мат. Ефек­тивно действайки в раз­лични географ­ски посоки — както западни, така и източни, той още в онова далечно време е форму­ли­рал принципа на много­век­тор­ната външна поли­тика, ней­ната насо­че­ност към сътруд­ни­че­ство, но при задължи­телно и пълно зачи­тане на наци­о­нал­ните инте­реси. Неслу­чайно Алек­сандър Нев­ски отдавна е смя­тан за небе­сен покро­ви­тел на рус­ката дипло­мация. Пре­зи­дентът на Рус­ката феде­рация връчва именно ордена „Свети Алек­сандър Нев­ски” на най-​изтъкнатите служи­тели на Мини­стер­ството на външ­ните работи, както и на други граж­дани на стра­ната ни за зна­чи­тел­ния им личен при­нос в осъще­ствя­ва­нето на външ­ната политика.

Смя­там за дъл­боко сим­во­лично, че днеш­ната цере­мо­ния се про­вежда в Деня на паметта на Све­тия княз, честван от Рус­ката пра­во­славна църква, и в годи­ната на 220-​ата годиш­нина от осно­ва­ва­нето на Мини­стер­ството на външ­ните работи.

Раз­бира се, исто­ри­ята на нашето ведом­ство датира от векове, съпът­ствайки етапите от форми­ра­нето на рус­ката държав­ност, вклю­чи­телно съз­да­ва­нето на Посла­ни­че­ския орден през 1549 г.

Скъпи колеги,

„Бог не е в силата, а в исти­ната” — това е заветът на Алек­сандър Нев­ски. След­вайки го, ние ще укреп­ваме още повече суве­ре­ни­тета, ще водим само­сто­я­телна, неза­ви­сима външна поли­тика, ще отсто­яваме уваже­ни­ето към кул­тур­ното и циви­ли­за­ци­онно много­об­ра­зие на съвремен­ния свят, правото на наро­дите сами да опре­де­лят съд­бата си. Ще пра­вим всичко за укреп­ва­нето на позици­ите на Рус­кия свят, Рус­ката пра­во­славна църква, рус­кия език, много­наци­о­нал­ната руска кул­тура и осигу­ря­вайки инте­ре­сите на нашите граж­дани и съна­род­ници, живе­ещи в чужбина.

Ще продължим да допри­на­сяме за защи­тата на тра­дици­он­ните духовни и морални цен­но­сти, няма да допус­нем под­мя­ната им от ултра­ли­бе­рал­ния псев­домо­рал, извра­тил фун­дамен­тал­ните обще­ствени и семейни устои.

Сигу­рен съм, че откри­тият днес памет­ник ще се превърне в истин­ска украса на мини­стер­ството и ще спомогне за укреп­ва­нето на връз­ката между време­ната и традициите”.

„Уважа­еми колеги, дами и господа,

Рад­вам се да при­вет­ствам участ­ниците и гостите на цере­мо­ни­ята по откри­ване на памет­ника на све­тия благо­ве­рен велик княз Алек­сандър Нев­ски. Името му зави­наги влезе в исто­ри­ята на Русия като леген­да­рен защит­ник на рус­ките земи.

Бих искал искрено да благо­даря на скулп­тора А. С. Сели­ва­нов, на благо­тво­ри­те­лите — групата компа­нии „Царьград” и пред­се­да­теля на ней­ния съвет на дирек­то­рите К. В. Мало­феев, както и на вдъх­но­ви­те­лите на иде­ята — про­тойе­рей И. Фомин, насто­я­тел на храма „Св. Алек­сандър Нев­ски” в МГИМО и на всички онези колеги, които подеха иници­а­ти­вата и допри­не­соха за осъще­ствя­ва­нето на това благо­родно начинание.

Рад­вам се да при­вет­ствам пред­се­да­теля на Сино­дал­ния отдел за връзки на Църк­вата с обще­ството и меди­ите на Мос­ков­ската пат­ри­аршия В. Р. Легойда, пред­ста­ви­тели на Отдела за външни цър­ковни връзки на Рус­ката пра­во­славна църква (РПЦ) и нашите гости.

Алек­сандър Нев­ски изигра, без пре­уве­ли­че­ние, съд­бо­носна роля за запазва­нето на рус­ката държав­ност, за кон­со­ли­даци­ята на нашия народ пред лицето на външ­ните заплахи, съхра­ня­ва­нето на ней­ната кул­турна и религи­озна иден­тич­ност, утвър­жда­ва­нето на позици­ите на пра­во­сла­ви­ето като най-​важен обе­ди­ня­ващ принцип.