Печат

Примирието в Нагорни Карабах изнерви Европа и САЩ

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Новини

Френският Сенат препоръча на правителството да признае независимостта на южнокавказката република

Пре­кра­тя­ва­нето на кръвопро­лит­ните военни действия в непри­зна­тата репуб­лика Нагорни Кара­бах (РНК) не пре­диз­вика оча­к­ва­ното удо­вле­тво­ре­ние във Франция и САЩ, които заедно с Русия са съпред­се­да­тели на Мин­ската група за регу­ли­ране на конфликта. По-​скоро там започ­наха да про­явя­ват „загриже­ност”, че при­ми­ри­ето не раз­реша­вало натрупа­ните с годи­ните меж­ду­ет­ни­че­ски про­блеми, а можело да пре­диз­вика нови.

Всъщ­ност при­чи­ната за раз­драз­не­ни­ето е във факта, че нито САЩ, нито Франция, нито Европа като цяло напра­виха уси­лие за мир­ното уре­ждане на поред­ната криза в Южен Кав­каз, тъй като именно вой­ната отго­ва­ряше на гео­ст­ра­теги­че­с­ките им инте­реси. Постиг­на­тото при­ми­рие без тяхно уча­стие беше най-​малко жела­ната цел. Явното отсъствие на енту­си­азъм в Париж и Вашинг­тон по повод кара­бах­ското регу­ли­ране потвър­ждава думите на Сергей Лав­ров, че това е демон­страция на „уяз­вено само­лю­бие”. Пре­зи­дентът на Азер­байджан Илхам Алиев също реагира с иро­ния. Той отбе­ляза, че Франция и САЩ макар с голямо закъс­не­ние, но все пак, изра­зиха „положи­телно отноше­ние” към мир­ното споразумение.

За „положи­тел­ното отноше­ние” на Париж и Вашинг­тон няма ника­кви мотиви. Западни наблю­да­тели при­зна­ват, че Баку спе­чели военна победа, с която си върна няколко обла­сти, кон­тро­ли­рани досега от арменците в РНК, а реа­лен поли­ти­че­ски и стра­теги­че­ски успех постигна Русия, при това без про­ли­ване на капка кръв, а с тиха и кротка, но усърдна и изящна дипло­ма­ти­ческа работа. Когато по такъв начин в зоната на оже­сто­чени военни действия, където се преп­ли­тат много про­ти­вопо­ложни инте­реси, се наста­ня­ват руски миро­творци, не може да се оча­ква, че на Запад ще бъдат очаровани.

Най-​силно обаче, се оказа недо­вол­ството на Париж и лично на пре­зи­дента Мак­рон. За това допри­несе и пер­со­нал­ната вражда с тур­ския му колега Ердоган. Както е известно, напреже­ни­ето между двамата в Сре­ди­земно море около Кипър и Либия нараства с всеки изми­нал ден. А във вой­ната в РНК тур­ският пре­зи­дент също извлече зна­чи­телни поли­ти­че­ски диви­денти. Тези факти силно изнер­виха не само Мак­рон, но и целия френ­ски поли­ти­че­ски елит. Стигна се дотам, че раз­лич­ните инсти­туции на властта заста­наха на коренно раз­лични позиции, но за съжа­ле­ние една­кво безп­лодни и безсмислени.

В сряда Сенатът на Франция с абсо­лютно мно­зин­ство гла­сува резо­люция, препоръч­ваща на пра­ви­тел­ството да при­знае неза­ви­симо­стта на РНК. Във Външ­ното мини­стер­ство на Петата репуб­лика рязко отхвър­лиха пред­ложе­ни­ето на сена­то­рите. „Едно­стран­ното при­зна­ване на РНК за никого няма да бъде полезно: нито за Арме­ния, нито за насе­ле­ни­ето на Кара­бах, нито за Франция, нито за другите съпред­се­да­тели на Мин­ската група, нито за Европа”, се казва в заяв­ле­ни­ето на мини­стер­ството. Там обаче, досега нямат ника­ква идея какво би било полезно.

Пар­ламентът на Азер­байджан в четвъртък прие про­тестна декла­рация срещу реше­ни­ето на френ­ските сенатори.

Преми­ерът на Арме­ния Никол Паши­нян обаче смята реше­ни­ето на сена­то­рите за исто­ри­че­ско и отго­ва­рящо на инте­ре­сите на всички страни-​съпредседатели на Мин­ската група.

Вярна на своя безце­ре­мо­нен стил на общу­ване с Европа, Анкара наля още бен­зин в огъня на сло­вес­ния дву­бой. „В продълже­ние на 30 години Западът в лицето на НАТО и ЕС не можа да пред­ложи кон­кретни и реа­ли­стични иници­а­тиви за уре­жда­нето на кара­бах­ския конфликт. Съще­временно Турция и Русия успяха да постиг­нат вза­имно раз­би­ране”, заяви прес­сек­ре­та­рят на тур­ския президент.

Нагорни Кара­бах, неза­ви­симо от локал­ния харак­тер на конфликта, бележи принципно нов етап на проме­ните, които прежи­вява гло­бал­ната поли­ти­ческа система. Постиг­на­тото при­ми­рие между Азер­байджан и Арме­ния с посред­ни­че­ството на Русия за първи път демон­стрира как САЩ и Европа може да се окажат ненужни и неже­лани парт­ньори едно­временно за двете враж­ду­ващи страни, се казва в комен­тар на РИА „Новости”.