Печат

Животът и работата ми са изпълнени с космическа атмосфера

Автор Димит­рина Гергова. Пуб­ли­ку­вана в Юби­лей

Пред­ста­ви­те­лят на Рос­со­труд­ниме­ство в Бълга­рия и дирек­тор на РКИЦ ОЛГА НИКО­ЛА­ЕВНА ШИРО­КОВА раз­казва за „кос­ми­че­с­ките” стра­ници в биографи­ята си. Пре­красна новина е, че през сеп­тем­ври в РКИЦ ще бъде открит планетариум

- Олга Нико­ла­евна, позна­ваме се от мина­лата Ви работа в РКИЦ. И тогава, и сега прави впе­чат­ле­ние, че темата Кос­мос и кос­мо­навти Ви е много близка. Откъде такъв инте­рес към извън­зем­ната тематика?

- Много ми про­вървя в живота… Щаст­лив човек съм! От самото начало съд­бата ми подари щасти­ето да общу­вам с нео­бик­но­вени и инте­ресни хора. С голяма топлота си спом­ням за Вален­тина Вла­ди­ми­ровна Тереш­кова. За мен тя е не про­сто пър­вата жена кос­мо­навт в света. Дълги години рабо­тих под нейно ръко­вод­ство в Коми­тета на съвет­ските жени(КСЖ). Именно тя до голяма степен повлия за раз­ви­ти­ето ми в живота, за което съм й много благо­дарна! Там за първи път видях нашите герои кос­мо­навти, известни арти­сти, певци, поети и много други лич­но­сти. След това рабо­тата ми продължи в Съюза на съвет­ските друже­ства за дружба и кул­турни връзки с чуж­бина (ССОД), днес това е Рос­со­труд­ни­че­ство. Срещайки се и общу­вайки с известни хора, на първо място — с кос­мо­навти, чувах много раз­кази за поле­тите и позна­вах живота им на Земята. Целият ми живот и работа са изпъл­нени с кос­ми­ческа атмо­сфера! А това са почти 30 години! Не, това не е инте­рес към извън­зем­ната тема­тика, а обич към забе­лежи­тел­ните звездни хора и тях­ната кос­ми­ческа про­фе­сия. За съжа­ле­ние, мно­зина вече ги няма… Но е оста­нала паметта за тях, която ще пазя цял живот.

- Имате ли няка­кви спомени, свър­зани с името на Юрий Гагарин?

- Юрий Алек­се­е­вич загина много рано. Не съм го виждала никога. Но в Звезд­ното градче всичко напомня за него — на але­ята има памет­ник в пълен ръст, Центърът за подго­товка на кос­мо­навти носи него­вото име. За него най-​много ми е раз­каз­вал Алек­сей Архипо­вич Лео­нов, пък и мно­зина кос­мо­навти в дадени моменти са го споменавали.

Но най-​добре съм запом­нила раз­ка­зите на Вален­тина Тереш­кова — как Гага­рин ги будел сут­рин, тях, чети­рите девойки, подгот­вящи се за Кос­моса и лас­каво ги нари­чал „мам­зе­лички”. Сут­рин трудно ста­вали, а той отва­рял про­зо­реца и ги поли­вал с вода. Раз­каз­ваше ми как майка й Елена Фьо­до­ровна оби­чала да гощава Юрий Гага­рин с борш. Как с огромен букет Гага­рин бук­вално нахлул в ста­ята й в бол­ницата, когато в семейството на двамата кос­мо­навти се родила дъщеря им Альонка.

Вед­нъж я попи­тах: „Вален­тина Вла­ди­ми­ровна, кажете какъв все пак беше Гага­рин?” Тя се замисли, очите й засти­наха, сякаш погледът й беше обър­нат към онова далечно щаст­ливо минало… А после се усмихна и каза: „Той беше невероятен!”

- Вие сте се срещали с мно­зина кос­мо­навти. Раз­кажете, моля, за най-​интересната среща, оста­нала в паметта Ви.

- Да, наи­стина позна­вам мно­зина. Най-​интересната среща ли? Ами те всички са инте­ресни! Ще раз­каза за пър­вата си среща с Вален­тина Вла­ди­ми­ровна Тереш­кова. Бях на 1012 години. Тан­цу­вах в ансам­бъла за песни и танци „В. С. Лок­тев” в Дво­реца на дет­ското твор­че­ство. В ансам­бъла бяха и дъще­рите на Герман Титов — Таня и Галя. Вед­нъж мен и още две моми­чета ни заведоха нео­бик­но­вена среща в Мини­стер­ството на кул­ту­рата, където имаше и други деца. Гово­рихме за Кос­моса и кос­мо­нав­тите. А после в каби­нета влезе изящна млада жена, късо под­стригана — Вален­тина Вла­ди­ми­ровна Тереш­кова — пър­вата в света жена кос­мо­навт. Казаха ни, че можем да й зада­ваме въпроси. Не помня какво я питахме, но тя отго­ва­ряше много спо­койно, усми­хваше се. А аз я гле­дах и не можех да се начудя, някак си не ми се вяр­ваше, че тя — съв­сем обик­но­вена — е летяла в Кос­моса. Срещата ни продължи 20-​ина минути. После я изви­каха някъде, а нас ни почерпиха.

Тру­до­вата ми дей­ност в Коми­тета на съвет­ските жени започна като сек­ре­тар на зам.-председателя Ксе­ния Сергевна Проскур­ни­кова (също жена-​легенда, но за нея — друг път) в пър­вия летен месец. Пред­се­да­те­лят на КСЖ Вален­тина Тереш­кова, оти­вайки към каби­нета на замест­нич­ката си, спря като видя ново лице и каза: „Е, да се запо­знаем! Как се казваш?”

На 16 юни сут­ринта започна няка­кво при­ятно суе­тене. А към обед всички сътруд­ници започ­наха да се съби­рат в при­ем­ната. Доне­соха под­нос с чаши шампан­ско. Нашите мили дами започ­наха да поздра­вя­ват ВВ (така нари­чахме Вален­тина Вла­ди­ми­ровна помежду си) с годиш­нина от полета й. А тя каза: „Поча­кайте, това беше за пуска, а има и спус­кане…” Тогава се запо­з­нах и със съпруга й — Андриан Григо­ри­е­вич Николаев.

Такива бяха първите ми срещи с кос­мо­навти. А после се заре­диха уди­ви­телни срещи и меропри­я­тия с А. Лео­нов, В.Биковски, П. Попо­вич, П. Климук, с кос­мо­навти от след­ващото поко­ле­ние — при нас в Дома на друж­бата, в Звезд­ното градче, в Ярославъл.

Много са ярките ми впе­чат­ле­ния. Някои са свър­зани с вилата на Вален­тина Вла­ди­ми­ровна в под­мос­ков­ното селище Икша. Беше през зимата, цяла група колеги при­стиг­на­хме в пре­красна дървена къща с истин­ска руска печка. Вален­тина Вла­ди­ми­ровна замеси тесто. След като се нао­бяд­вахме, отново се съб­рахме край рус­ката печка. Стопан­ката извади от нея форма, как­вато бях виждала като дете при баба ми на село и къщата се изпълни с аро­мата на топъл хляб. Ние с въз­хище­ние гле­дахме пър­вата в света жена кос­мо­навт. А тя наруши мъл­ча­ни­ето: „Какво ме гле­дате! Опи­тайте хляба ми!”

В сре­дата на 90-​те години при­стигна делегация от Малта. По това време вече се занима­вах с про­то­кола на ръко­во­ди­теля. Гостите идваха много рано — в 4 ч. сут­ринта. И Вален­тина Вла­ди­ми­ровна пред­ложи: „Хайде да оти­дем на вилата. От там е по-​близо до „Шереме­ти­ево”. При­стиг­на­хме, вече се стъм­ваше. „Е, май няма да се спи. Ела да ти покажа нещо”, каза Вален­тина Вла­ди­ми­ровна. Взехме оде­яла и се качихме на покрива. Легна­хме с поглед към небето. То беше ясно и чисто. Звез­дите ярко све­теха. Вален­тина Вла­ди­ми­ровна започна да ми показва съзвез­ди­ята. После посочи една летяща точка — спът­ник, след него — друг. Обясни ми кой е наш, а кой е аме­ри­кан­ски и по какво ги раз­ли­чава. Дори не си пред­ста­вях колко е инте­ресно всичко това! Нима такова нещо може да се забрави!

- 60-​годишнината от полета на пър­вия човек в Кос­моса веро­ятно ще бъде тема за РКИЦ за цялата година. На какви меропри­я­тия ще пока­ните гости?

- Сигурно зна­ете, че през мина­лата година нашият Руски културно-​информационен център навърши 45 години. Гот­вейки се за юби­лея с колегите сами напи­са­хме текст за химн, сами го запи­са­хме. Там има такива думи: „Кос­ми­че­ским тебя зовут по праву”. Георги Ива­нов — пър­вият българ­ски кос­мо­навт, отдавна с обич нарича нашия Руски дом Руски космическо-​информационен център. При­ятно ни е!

Да, 60-​годишнината от полета на Гага­рин ще бъде тема на цялата година. От яну­ари досега про­ведохме седем видео моста с уча­сти­ето на българ­ски и руски кос­мо­навти и на българ­ски уче­ници, които изу­ча­ват руски език. На въпро­сите им отго­ва­ряха кос­мо­навти, пред­ста­ви­тели на Самар­ския аеро­кос­ми­че­ски уни­вер­си­тет, на Бауман­ския и Ива­нов­ския енерге­тични уни­вер­си­тети. В сед­мата видео­среща участваха кос­мо­навти от уни­кал­ната програма „Интеркосмос”.

Видемо­сто­вете ще продължат до края на годи­ната. На раз­лични места в Рус­кия дом в София от нача­лото на годи­ната открихме четири изложби на кос­ми­ческа тема­тика. На 12 април ще открием още две изложби. Надя­ваме се, че неза­ви­симо от ситу­аци­ята с пан­деми­ята, ще про­ве­дем търже­ствено откри­ване с уча­сти­ето на българ­ските кос­мо­навти Георги Ива­нов, Алек­сандър Алек­сан­дров, Кра­си­мир Сто­я­нов и други почетни гости. В днеш­ната реал­ност ще спа­зим всички изис­ква­ния за без­опас­ност — маски, 30% запъл­ня­емост на залите. Затова входът на излож­бата на 12 април ще бъде с покани.

В мал­ката зала през април ще вър­вят про­жекции на филми, посве­тени на юби­лея. На 12 и 13 април БНТ, България-​Onair, „Евро­ком”, кабел­ните теле­ви­зии „Синема­ния” и „Носталгия”, реги­о­нал­ните теле­ви­зии в Пло­в­див, Русе Бургас, Варна ще показ­ват филми за Юрий Гага­рин. Снимки, спомени на оче­видци — много инте­ресни неща могат да се видят на нашата стра­ничка във фейс­бук, инстаграм и телеграм.

През сеп­тем­ври пла­ни­раме в нашия Руски дом да открием пла­не­та­риум — един­стве­ният в София! През октомври-​ноември ще има кръгли маси и конференции.