НЯМА* такава партия, но надежда има!
Шансът за България е за трети път да избираме партии и държавници, които да ни управляват. Този път има и по-добра възможност да не се изложим отново. Основанията за това се опират върху наличието на стабилна и с широка обществена поддръжка за национален лидер и институции — президента Румен Радев, служебното правителство.
Това е думата, която изразява състоянието на българската политика след проведените втори неуспешни парламентарни избори през 2021 г.
На първо място — НЯМА победител в надпреварата за широка обществена подкрепа както между самонареклите се партии на промяната: „Има такъв народ”, „Демократична България” и „Изправи се! Мутри, вън!”, така и към определяните от тях партии на „статуквото”: ГЕРБ, БСП и ДПС. Оказа се, че т.нар. Статукво сумарно излъчва повече депутати — около 130, отколкото т. нар. Промяна — около 110. Следователно, ако целта е била „нов избор” на народни представители, по съдържание и по същество „НЯМА такъв избор”!
На второ място — „победилата” партия ИТН остава непозната на идейно, организационно и политическо равнище. Това, което сме видели досега в краткото им присъствие в публичното, медийното и парламентарното пространство, не ги идентифицира съдържателно, а формално, което разделя обществото. Тоест ИТН показва, че събира гласове по емоция и симпатия, очаквания или приемане на желаното за действително, но това само и единствено потвърждава извода, че: НЯМА такава партия!
На трето място — в демократичните принципи на партийното строителство приоритетно се включват наличие на идеи (идеология), импулс за системни политически действия (лидер), които вдъхновяват последователите на партията (организация). В случая с ИТН политически идеи липсват, партийна организация не се забелязва, импулсът (лидерството) е контрапродуктивен. За лидерсските качества на Слави Трифонов вече сме писали. От една страна, в последните 25 години той е безспорен лидер на „Ку-ку бенд”, на балет „Магаданс”, на ТВ „7/8″ и на част от шоубизнеса. Но на политическата сцена той заема ролята на „НЯМА такъв лидер”.
И четвърто: — щом НЯМА такава партия и НЯМА такъв партиен лидер, от които днешният исторически момент има явна потребност, как би изглеждало едно правителство, което се опира в основата си върху три пъти НЯМА. Ами не изглежда добре! Наред с това — облечено в дрехите на изключителна претенциозност, на непотвърдени заявки за професионална компетентност и управленски морал, на доказана арогантност към другите участници в задължителния за демокрацията политически диалог. Това накратко означава, че ако не се случи тотална подмяна на всеобщото желание за Промяна — НЯМА да има такова правителство!
Е, след толкова пъти НЯМА, следва светлина в политическия здрач. Шансът за България е за трети път да избираме партии и държавници, които да ни управляват. Този път има и по-добра възможност да не се изложим отново. Основанията за това се опират върху наличието на стабилна и с широка обществена подкрепа за национален лидер и институции — президента Румен Радев; служебното правителство, представлявано от ярки, авторитетни обществено и международно признати фигури като ген. Стефан Янев, Бойко Рашков, Асен Василев, Кирил Петков, проф. Янаки Стоилов, проф. Христо Бозуков, проф. Николай Денков, Гълъб Донев…; системни партии (а не популистки), които не са загубили чувство за идейност и мисия, и не по-маловажно — чувството си за приличие. А основната надежда е в отговорните български избиратели, които ще гласуват, водени единствено от желанието да управляват живота си чрез своя парламентарен вот.
Както виждаме, светлина в тунела има! Нека да я усилим след три месеца на предстоящите избори, които да станат две в едно — и президентски, и парламентарни! С нова енергия, вдъхновение и импулс за бъдещето на България!
*НЯМА: не съществува, не е възникнал, не е тук, не е налице.