Васалите на САЩ поделиха ролите си

По всичко личи, че иници­а­ти­вата за сегаш­ната меж­ду­на­родна криза при­над­лежи на САЩ. Целта е една: да се попречи на форми­ра­нето на полицен­три­чен свят и да се утвърди аме­ри­кан­с­ката хеге­мо­ния поне до края на XXI век. За постигане на целта Вашинг­тон се опитва да про­во­кира Русия и Китай да предпри­емат резки стъпки, които да отблъс­нат съюз­ниците им. С раз­руша­ване на отноше­ни­ята на РФ и КНР с тех­ните парт­ньори САЩ раз­чи­тат на осво­бож­да­ва­нето на зна­чи­телни мате­ри­ални ресурси, които да използ­ват за уси­л­ване на соб­стве­ното си влияние.

Вто­рата задача на Щатите е да огра­ни­чат ико­номи­че­ския рас­теж на сво­ите парт­ньори и да ги при­ну­дят да спаз­ват натрапе­ната им дис­ци­плина. Те смя­тат да лик­ви­ди­рат вся­ка­кви стремежи към авто­номия, които се появя­ват както в стра­ните от ЕС, така и сред ази­ат­ските им парт­ньори. Вашинг­тон иска по този начин зави­наги и нав­ся­къде да остане гла­вен и неза­ме­ним лидер във воен­ните съюзи, които съществуват.

САЩ оказ­ват силен натиск върху всеки един от парт­ньо­рите си в Източна Азия, за да ги при­вле­кат в конфлик­тите в Европа и обратно. Полагат неве­ро­ятни уси­лия да обвържат изку­ствено европе­йс­ките и ази­ат­ските конфликти. Про­блемът се състои в това, че САЩ не могат да си поз­во­лят едно­времен­ното уча­стие в конфликт с Русия в Украйна и с Китай — в Тайван.

Ролите на съюз­ниците в анти­рус­ката коа­лиция са раз­лични. Сред тях се отли­чава групата на най-​радикално настро­е­ните държави. В Европа това са Полша, трите при­бал­тийски репуб­лики, Сло­ва­кия и Чехия. Те сами се пред­лагат като инструмент на аме­ри­кан­с­ката поли­тика и виждат зада­чата си в заси­л­ване вли­я­ни­ето и при­състви­ето на САЩ в Европа. Него европе­йс­ките ради­кали смя­тат да използ­ват в соб­стве­ното си про­ти­во­сто­ене срещу запад­но­ев­ропе­йс­ките държави, които те кри­ти­ку­ват за „при­ми­рен­че­ското” им пове­де­ние към Русия.

Отделно в аме­ри­кан­с­ката гло­бална поли­тика се откро­ява ролята на Вели­ко­бри­та­ния, която е дясна ръка на САЩ. С такъв ста­тут Лон­дон често си поз­во­лява да изпре­варва САЩ и да им дава възмож­ност да се пред­ста­вят като „уме­рен” играч в меж­ду­на­род­ните отношения.

После идва групата на „предпаз­ли­вите” — Франция, Герма­ния, Ита­лия и още няколко страни, които нямат поли­ти­ческа иници­а­тива, които се надя­ват да избегнат възмож­ните по-​тежки после­дици от кри­зата. Именно те обаче ще пла­тят щетите от кри­зата. Те ще бъдат глав­ните спон­сори за покуп­ката на скъпите аме­ри­кан­ски енергийни ресурси.

Отделна група са стра­ните опор­тю­ни­сти. Към тях може да бъдат отне­сени Унга­рия и Турция. Те тър­сят начини да защи­тят соб­стве­ните си инте­реси, вклю­чи­телно чрез пазар­лък със САЩ, за да постиг­нат възможно най-​удовлетворяващото ги раз­ви­тие на съби­ти­ята. В действи­ята на тези страни про­зи­рат очер­та­ни­ята на бъдещия многопо­лю­сен свят. Те заемат осо­бено място и в анти­рус­ката коа­лиция. Те тър­сят изход от конфликта и са заин­те­ре­су­вани в съз­да­ва­нето на многопо­лю­сен свят. Уве­рени са, че тъкмо при тези усло­вия ще имат възмож­ност за външ­нопо­ли­ти­че­ски маневри и няка­ква ико­номи­ческа сигур­ност. За тях е важно да запа­зят и възмож­но­стта за търго­вия с Русия — главно в сфе­рите на енерге­ти­ката, мине­рал­ните ресурси и про­до­вол­стви­ето. Пове­де­ни­ето на тези държави се при­ближава към пове­де­ни­ето на някои араб­ски страни от Пер­сийския залив, афри­кан­ски, лати­но­аме­ри­кан­ски и други.

Към държа­вите опор­тю­ни­сти по-​късно може да се при­съе­ди­нят и някои от Западна Европа и Азия. Те се чув­стват неудобно в усло­ви­ята на сту­дена война, която им връзва ръцете във външ­нопо­ли­ти­че­ски план и ги при­нуж­дава да заемат по-​радикални позиции.

Всички съзна­ват, че кри­зата скоро няма да свърши, и се опит­ват да съоб­ра­зят пла­но­вете си с това обсто­я­тел­ство. На Запад си дават сметка, че кри­зата удря и по тях­ната поли­ти­ческа тежест, а сле­до­ва­телно и по възмож­но­стите им за вли­я­ние. Не е изклю­чено при такива усло­вия в близко бъдеще тези страни отново да обър­нат поглед към Русия и да въз­ста­но­вят диа­лога си с нея.

Сега все още е рано да се тър­сят пук­на­тини в анти­рус­ката коа­лиция. Вашинг­тон изкъсо и здраво държи каиш­ката на сво­ите парт­ньори и без вся­ка­кви сан­тимен­тал­но­сти извива ръцете на всеки, който се опита да повдигне глас за нами­ране на мирен път към реша­ване на конфликта в Украйна.

(„Изве­стия”)