Открито писмо до "вашингтонския шериф"
Над 100 представители на политическия елит в САЩ предлагат диалог с Русия
В началото на август авторитетното американско списание Politico публикува колективно отворено писмо до управляващия елит на САЩ с конкретни предложения за промени във външната политика на страната. То е подписано от 103-ма експерти и доайени на американската дипломация — бивши държавни секретари, министри на отбраната, посланици, специалисти в областта на руско-американските отношения, разоръжаването и геополитиката.
Сред тях има редица представители на известните в обществото и като „ястреби”, и като „гълъби”. Независимо от някогашните си разногласия, днес всички те смятат, че основните договори, създаващи базата за опазване на мира и стабилността в света, трябва да бъдат запазени и че с Русия трябва да се води диалог, а не политика на непрекъснато противопоставяне. Разбира се, писмото не излиза от тесните рамки на типичното американско схващане за лидерската роля на САЩ, но иначе и не би могло да се очаква. И все пак, то е знак за началото на настъпващо изтрезняване в мисленето на политическия елит на САЩ. Дали откритото писмо ще има ефект, или ще остане непрочетено от онези, които днес формират външната политика на суперсилата, ще проличи в близко бъдеще. Ако сложната и опасна сфера, каквато е геополитиката, позволява да се погледне на фактите с чувство за хумор, може да се направи аналогия с картината на Репин „Запорожци пишат писмо на турския султан”, но под заглавие „Каубои пишат писмо до вашингтонския шериф”.
Руско-американските отношения навлязоха в опасна задънена улица и това заплашва националните интереси на САЩ. Рискът от военна конфронтация, способна да прерасне в ядрен конфликт, отново изглежда реален. Движим се към изключително обременяваща надпревара в ядрените въоръжения, а в арсенала на американската външна политика са останали само реакции, санкции, публични порицания и резолюции на Конгреса. Пандемията от Covid-19 и очерталият се в резултат от нея глобален икономически спад не укрепват сътрудничеството, а усилват тенденцията към изостряне на отношенията.
Същевременно редица сериозни заплахи за мира и за собствения ни просперитет, които изискват сътрудничество между Русия и САЩ, включително по такива жизнено важни въпроси, като ядрената война и климатичните промени, остават без нужното внимание. Залозите са изключително високи, защото заплашващите съвременния свят опасности са наистина огромни. Затова смятаме, че е необходим внимателен и безпристрастен анализ, а след това и промяна на сегашния курс на Америка.
Русия усложнява и дори проваля нашите планове и действия, особено по своята огромна периферия в Европа и Азия. Тя присъедини част от територията на Украйна и Грузия. Тя оспорва ролята ни на глобален лидер и отправя предизвикателство към онзи световен ред, който беше изграден с наша помощ. Тя се намесва в нашата вътрешна политика, за да задълбочи съществуващите разногласия и да ерозира образа на американската демокрация. В най-добрия случай, отношенията ни с руснаците ще представляват комбинация между съперничество и сътрудничество. А задачата на политиката е да бъде намерен най-изгодният и безопасен баланс между съперничеството и сътрудничеството. За целта предлагаме шест общи препоръки за формиране на американския курс.
m На първо място, трябва да намерим начин да се противопоставим ефективно на предполагаемата руска намеса в американските избори и, което е най-важното, да блокираме всички усилия за ерозия на процеса на гласуване. Необходими мерки в тази посока са укрепването на нашата избирателна инфраструктура, налагане на санкции срещу онези руснаци, които ползват открадната информация, както и противодействие на опитите на Русия да пробие нашите системи. Освен това, следва да разобличаваме руската дезинформация. В същото време обаче, трябва да установяваме и укрепваме контактите с Русия чрез преговори, които да протичат в спокойна обстановка, като вниманието се фокусира върху възможностите на всяка от страните да нанесе сериозни вреди на ключови елементи от инфраструктурата.
m Няма никакъв смисъл две държави, които са в състояние да се унищожат взаимно и за 30 минути да унищожат човешката цивилизация, да не поддържат пълноценни дипломатически отношения. След украинската криза ключовите контакти на правителствено равнище бяха замразени, редица консулства бяха закрити, а персоналът на двете посолства бе съществено намален. Много често и напълно погрешно разглеждаме дипломатическите контакти като своеобразна награда за „добро поведение”, докато истината е, че те са инструмент за прокарване на нашите интереси и подаване на ясни сигнали и послания. Дипломатическите отношения са ни необходими като важно средство за гарантиране сигурността, за да бъдат сведени до минимум погрешните представи и пропуските, които може да провокират война с Русия. Възстановяването на нормалните дипломатически контакти трябва да се превърне в основен приоритет на Белия дом, чиито действия в тази посока да бъдат подкрепени и от Конгреса.
m Нашата стратегически концепция и стратегическият ни потенциал трябва да бъдат такива, каквито бяха по времето на студената война, когато ни свършиха добра работа. Това бе добре балансирана привързаност и към сдържането, и към разведряването. По такъв начин, поддържайки необходимото ниво на американската отбрана, трябва да привлечем Русия към сериозен и последователен диалог, който ще помогне да изясним корените на недоверието и взаимната враждебност и същевременно да се концентрираме върху важните и неотложни проблеми на сигурността, с които се сблъскват нашите две страни.
m Важно е да бъде възродено руско-американското лидерство при налагането на ред в ядрения свят, който стана още по-опасен заради дестабилизиращите ситуацията технологии, промените в отношението към използване на ядрено оръжие, анулирането на ядрените споразумения и новите, изпълнени с напрежение, отношения в ядрената сфера. Това означава, че трябва да удължим действието на Договора СТАРТ-3 и бързо да преминем към следващия етап в контрола над въоръженията с цел укрепване на ядрената стабилност, като тя ще бъде адекватно приспособена към новата ситуация в света, в който днес има много повече ядрени държави.
m Важно е да направим по-безопасно и стабилно военното противопоставяне, което в момента съществува в най-неустойчивите региони на Европа от Балтийско до Черно море. Важно е решително да се придържаме към действащите ограничения като Договора за открито небе, който в момента е застрашен, или Виенския документ от 2011, а също да разработваме нови мерки за укрепване на доверието.
m Успехът на политиката на САЩ към Китай до голяма степен ще зависи от това, дали състоянието на руско-американските отношения ще позволи реализиране на тристранно сътрудничество по най-важните въпроси. Със сегашната си политика само усилваме готовността на Русия да подкрепя най-неконструктивните аспекти на китайската политика по отношение на САЩ. Да обърнем стрелките в обратна посока няма да е лесно, но целта ни трябва да е именно такава.
m По жизненоважните въпроси, където американските и руските интереси са в сериозен конфликт — като Украйна или Сирия, САЩ следва да се придържат към решителна и принципна позиция, която се споделя от нашите съюзници и която е изключително важна за постигането на справедливо решение. Трябва да отделяме по-голямо внимание и на сумарното въздействие върху нашите отношения с Русия, което ще възникне в резултат от постепенните стъпки, както и на онези възможности, които подобряващите се отношения създават за по-нататъшно съвместно движение напред.
m Санкциите могат да останат интегрална част от политиката ни по отношение на Русия, но те трябва да бъдат добре обмислени и „точкови”, а прилагането им трябва да е комбинирано с други елементи на американската мощ, най-вече с дипломатически. Постоянното натрупване на налагани от Конгреса санкции лишава Москва от каквито и да било стимули за промяна на курса, тъй като тя ги възприема като несправедливи, постоянни и неизбежни. Трябва да възстановим гъвкавия характер на санкционния режим, концентрирайки вниманието си върху точковите санкции, които могат бързо да бъдат отменени, ако Русия съдейства за успеха на преговорите с цел да бъдат намерени приемливи решения за разрешаване на конфликтите. За това обаче е необходима политическа воля от страна на Белия дом и Конгреса.
Сегашната реалност е, че при управлението на Владимир Путин Русия действа в стратегически рамки, които се основават на дълбоко вкоренените националистически традиции и се подкрепят както от елита, така и от масите. Наследникът на Путин, дори ако демонстрира по-ясно изразени демократични наклонности, със сигурност ще действа в същите стратегически рамки. Затова би било погрешно американската политика да се гради на предпоставката, че можем и трябва да променим тези рамки. По същия начин ще бъде глупаво да вярваме, че нямаме друг избор, освен да следваме сегашната политика. Трябва да градим отношенията си с Русия — такава, каквато тя е, а не каквато бихме искали да бъде.
Длъжни сме максимално да активираме своите силни страни, като при това стриктно се придържаме към средствата на дипломацията. Така ще съумеем да преодолеем онези предизвикателства, които ни отправя Русия, и да поставим отношенията си на по-конструктивни релси. Ако не го направим, ще ни се наложи да платим прекалено висока цена.