Печат

Открито писмо до "вашингтонския шериф"

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Над 100 представители на политическия елит в САЩ предлагат диалог с Русия

В нача­лото на август авто­ри­тет­ното аме­ри­кан­ско спи­са­ние Politico пуб­ли­кува колек­тивно отво­рено писмо до управ­ля­ващия елит на САЩ с кон­кретни пред­ложе­ния за промени във външ­ната поли­тика на стра­ната. То е подпи­сано от 103-​ма експерти и доайени на аме­ри­кан­с­ката дипло­мация — бивши държавни сек­ре­тари, мини­стри на отбра­ната, посла­ници, спе­ци­а­ли­сти в областта на руско-​американските отноше­ния, разоръжа­ва­нето и геополитиката.

Сред тях има редица пред­ста­ви­тели на извест­ните в обще­ството и като „яст­реби”, и като „гълъби”. Неза­ви­симо от някогаш­ните си раз­ногла­сия, днес всички те смя­тат, че основ­ните дого­вори, съз­да­ващи базата за опазване на мира и ста­бил­но­стта в света, трябва да бъдат запа­зени и че с Русия трябва да се води диа­лог, а не поли­тика на непрекъс­нато про­ти­вопо­ста­вяне. Раз­бира се, писмото не излиза от тес­ните рамки на типич­ното аме­ри­кан­ско схващане за лидер­ската роля на САЩ, но иначе и не би могло да се оча­ква. И все пак, то е знак за нача­лото на настъп­ващо изт­рез­ня­ване в мисле­нето на поли­ти­че­ския елит на САЩ. Дали откри­тото писмо ще има ефект, или ще остане непро­че­тено от онези, които днес форми­рат външ­ната поли­тика на супер­си­лата, ще про­личи в близко бъдеще. Ако слож­ната и опасна сфера, как­вато е геопо­ли­ти­ката, поз­во­лява да се погледне на фак­тите с чув­ство за хумор, може да се направи ана­логия с кар­ти­ната на Репин „Запо­рожци пишат писмо на тур­ския сул­тан”, но под загла­вие „Кау­бои пишат писмо до вашинг­тон­ския шериф”.

Руско-​американските отноше­ния нав­ля­зоха в опасна задъ­нена улица и това заплашва наци­о­нал­ните инте­реси на САЩ. Рискът от военна конфрон­тация, спо­собна да пре­расне в ядрен конфликт, отново изглежда реа­лен. Движим се към изклю­чи­телно обреме­ня­ваща над­пре­вара в ядре­ните въоръже­ния, а в арсе­нала на аме­ри­кан­с­ката външна поли­тика са оста­нали само реакции, санкции, пуб­лични порица­ния и резо­люции на Конгреса. Пан­деми­ята от Covid-​19 и очер­та­лият се в резул­тат от нея гло­ба­лен ико­номи­че­ски спад не укреп­ват сътруд­ни­че­ството, а уси­л­ват тен­денци­ята към изо­стряне на отношенията.

Съще­временно редица сери­о­зни заплахи за мира и за соб­стве­ния ни про­спе­ри­тет, които изис­кват сътруд­ни­че­ство между Русия и САЩ, вклю­чи­телно по такива жиз­нено важни въпроси, като ядре­ната война и клима­тич­ните промени, оста­ват без нуж­ното внима­ние. Зало­зите са изклю­чи­телно високи, защото заплашващите съвремен­ния свят опас­но­сти са наи­стина огромни. Затова смя­таме, че е необ­хо­дим внима­те­лен и безпри­стра­стен ана­лиз, а след това и промяна на сегаш­ния курс на Америка.

Русия услож­нява и дори про­валя нашите пла­нове и действия, осо­бено по сво­ята огромна перифе­рия в Европа и Азия. Тя при­съе­дини част от тери­то­ри­ята на Украйна и Гру­зия. Тя оспо­рва ролята ни на гло­ба­лен лидер и отправя пре­диз­ви­ка­тел­ство към онзи све­то­вен ред, който беше изгра­ден с наша помощ. Тя се наме­сва в нашата вътрешна поли­тика, за да задъл­бочи съще­ству­ващите раз­ногла­сия и да еро­зира образа на аме­ри­кан­с­ката демо­крация. В най-​добрия слу­чай, отноше­ни­ята ни с рус­наците ще пред­став­ля­ват ком­би­нация между съпер­ни­че­ство и сътруд­ни­че­ство. А зада­чата на поли­ти­ката е да бъде наме­рен най-​изгодният и без­опа­сен баланс между съпер­ни­че­ството и сътруд­ни­че­ството. За целта пред­лагаме шест общи препоръки за форми­ране на аме­ри­кан­ския курс.

m На първо място, трябва да наме­рим начин да се про­ти­вопо­ста­вим ефек­тивно на предпо­лага­емата руска намеса в аме­ри­кан­с­ките избори и, което е най-​важното, да бло­ки­раме всички уси­лия за еро­зия на процеса на гла­су­ване. Необ­хо­дими мерки в тази посока са укреп­ва­нето на нашата изби­ра­телна инфра­струк­тура, налагане на санкции срещу онези рус­наци, които полз­ват открад­ната информация, както и про­ти­во­действие на опи­тите на Русия да про­бие нашите системи. Освен това, следва да раз­об­ли­ча­ваме рус­ката дез­информация. В същото време обаче, трябва да уста­но­вя­ваме и укреп­ваме кон­так­тите с Русия чрез прего­вори, които да про­ти­чат в спо­койна обста­новка, като внима­ни­ето се фоку­сира върху възмож­но­стите на всяка от стра­ните да нанесе сери­о­зни вреди на клю­чови елементи от инфраструктурата.

m Няма ника­къв сми­съл две държави, които са в състо­я­ние да се унищожат вза­имно и за 30 минути да унищожат човеш­ката циви­ли­за­ция, да не поддържат пъл­ноценни дипло­ма­ти­че­ски отноше­ния. След укра­ин­ската криза клю­чо­вите кон­такти на пра­ви­тел­ствено рав­нище бяха замра­зени, редица кон­сул­ства бяха закрити, а пер­со­налът на двете посол­ства бе съще­ствено нама­лен. Много често и напълно погрешно разглеж­даме дипло­ма­ти­че­с­ките кон­такти като свое­об­разна награда за „добро пове­де­ние”, докато исти­ната е, че те са инструмент за про­кар­ване на нашите инте­реси и пода­ване на ясни сиг­нали и посла­ния. Дипло­ма­ти­че­с­ките отноше­ния са ни необ­хо­дими като важно сред­ство за гаран­ти­ране сигур­но­стта, за да бъдат све­дени до минимум погреш­ните пред­стави и про­пус­ките, които може да про­во­ки­рат война с Русия. Въз­ста­но­вя­ва­нето на нормал­ните дипло­ма­ти­че­ски кон­такти трябва да се превърне в осно­вен при­о­ри­тет на Белия дом, чиито действия в тази посока да бъдат под­крепени и от Конгреса.

m Нашата стра­теги­че­ски концепция и стра­теги­че­ският ни потенциал трябва да бъдат такива, как­вито бяха по времето на сту­де­ната война, когато ни свършиха добра работа. Това бе добре балан­си­рана при­вър­за­ност и към сдър­жа­нето, и към раз­вед­ря­ва­нето. По такъв начин, поддържайки необ­хо­димото ниво на аме­ри­кан­с­ката отбрана, трябва да при­вле­чем Русия към сери­о­зен и после­до­ва­те­лен диа­лог, който ще помогне да изяс­ним коре­ните на недо­ве­ри­ето и вза­им­ната враж­деб­ност и съще­временно да се концен­три­раме върху важ­ните и неот­ложни про­блеми на сигур­но­стта, с които се сблъскват нашите две страни.

m Важно е да бъде въз­ро­дено руско-​американското лидер­ство при налага­нето на ред в ядре­ния свят, който стана още по-​опасен заради деста­би­ли­зи­ращите ситу­аци­ята тех­но­логии, проме­ните в отноше­ни­ето към използване на ядрено оръжие, ану­ли­ра­нето на ядре­ните спо­ра­зуме­ния и новите, изпъл­нени с напреже­ние, отноше­ния в ядре­ната сфера. Това озна­чава, че трябва да удължим действи­ето на Дого­вора СТАРТ-​3 и бързо да преми­нем към след­ващия етап в кон­трола над въоръже­ни­ята с цел укреп­ване на ядре­ната ста­бил­ност, като тя ще бъде адек­ватно при­спо­со­бена към новата ситу­ация в света, в който днес има много повече ядрени държави.

m Важно е да напра­вим по-​безопасно и ста­билно воен­ното про­ти­вопо­ста­вяне, което в момента съще­ствува в най-​неустойчивите реги­они на Европа от Бал­тийско до Черно море. Важно е реши­телно да се при­дър­жаме към действащите огра­ни­че­ния като Дого­вора за открито небе, който в момента е застрашен, или Виен­ския документ от 2011, а също да раз­ра­бот­ваме нови мерки за укреп­ване на доверието.

m Успе­хът на поли­ти­ката на САЩ към Китай до голяма степен ще зависи от това, дали състо­я­ни­ето на руско-​американските отноше­ния ще поз­воли реа­ли­зи­ране на три­странно сътруд­ни­че­ство по най-​важните въпроси. Със сегаш­ната си поли­тика само уси­л­ваме готов­но­стта на Русия да под­крепя най-​неконструктивните аспекти на китай­с­ката поли­тика по отноше­ние на САЩ. Да обър­нем стрел­ките в обратна посока няма да е лесно, но целта ни трябва да е именно такава.

m По жиз­не­но­важ­ните въпроси, където аме­ри­кан­с­ките и рус­ките инте­реси са в сери­о­зен конфликт — като Украйна или Сирия, САЩ следва да се при­държат към реши­телна и принципна позиция, която се спо­деля от нашите съюз­ници и която е изклю­чи­телно важна за постига­нето на спра­вед­ливо реше­ние. Трябва да отде­ляме по-​голямо внима­ние и на сумар­ното въз­действие върху нашите отноше­ния с Русия, което ще въз­никне в резул­тат от постепен­ните стъпки, както и на онези възмож­но­сти, които подоб­ря­ващите се отноше­ния съз­да­ват за по-​нататъшно съвместно движе­ние напред.

m Санкци­ите могат да оста­нат интегрална част от поли­ти­ката ни по отноше­ние на Русия, но те трябва да бъдат добре обми­слени и „точ­кови”, а при­лага­нето им трябва да е ком­би­ни­рано с други елементи на аме­ри­кан­с­ката мощ, най-​вече с дипло­ма­ти­че­ски. Посто­ян­ното натруп­ване на налагани от Конгреса санкции лишава Москва от как­вито и да било стимули за промяна на курса, тъй като тя ги възпри­ема като неспра­вед­ливи, посто­янни и неиз­бежни. Трябва да въз­ста­но­вим гъв­ка­вия харак­тер на санкци­он­ния режим, концен­три­райки внима­ни­ето си върху точ­ко­вите санкции, които могат бързо да бъдат отме­нени, ако Русия съдейства за успеха на прего­во­рите с цел да бъдат наме­рени при­ем­ливи реше­ния за раз­реша­ване на конфлик­тите. За това обаче е необ­хо­дима поли­ти­ческа воля от страна на Белия дом и Конгреса.

Сегаш­ната реал­ност е, че при управ­ле­ни­ето на Вла­ди­мир Путин Русия действа в стра­теги­че­ски рамки, които се осно­ва­ват на дъл­боко вко­ре­не­ните наци­о­на­ли­сти­че­ски тра­диции и се под­крепят както от елита, така и от масите. Наслед­ни­кът на Путин, дори ако демон­стрира по-​ясно изра­зени демо­кра­тични наклон­но­сти, със сигур­ност ще действа в същите стра­теги­че­ски рамки. Затова би било погрешно аме­ри­кан­с­ката поли­тика да се гради на предпо­став­ката, че можем и трябва да проме­ним тези рамки. По същия начин ще бъде глупаво да вяр­ваме, че нямаме друг избор, освен да след­ваме сегаш­ната поли­тика. Трябва да гра­дим отноше­ни­ята си с Русия — такава, как­вато тя е, а не как­вато бихме искали да бъде.

Длъжни сме мак­симално да акти­ви­раме сво­ите силни страни, като при това стриктно се при­дър­жаме към сред­ствата на дипло­маци­ята. Така ще съумеем да пре­одо­леем онези пре­диз­ви­ка­тел­ства, които ни отправя Русия, и да поста­вим отноше­ни­ята си на по-​конструктивни релси. Ако не го напра­вим, ще ни се наложи да пла­тим пре­ка­лено висока цена.