Печат

Германия отстоя "Северен поток-2"

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

В Киев не си дават сметка, че Меркел не се е клела във вярност към интересите на Украйна

Какво се случи с Ангела Мер­кел? Досега любимка на нем­ските медии, днес те я упрек­ват, че е про­явила сла­бост. Оказва се, че „сла­бо­стта” не е в това, че не е защи­тила инте­реса на Герма­ния, а в това, че в кон­крет­ния слу­чай той съвпада с рус­кия. Такъв извод следва от загла­ви­ята на вест­ниците. Zeit пише: „В Москва може да се рад­ват”. Spiegel при­пява: „Тази сделка е три­умф за Путин”. В друга ста­тия на Zeit се прави рав­но­сметка на цялото 16-​годишно управ­ле­ние на пър­вата жена канц­лер на Герма­ния: „Мер­кел оставя лошо наслед­ство”. А глав­ният редак­тор на Bild й пише „двойка” за управлението.

Ост­рите кри­тики са пре­диз­ви­кани главно от подпи­са­ното мина­лата сед­мица немско-​американско спо­ра­зуме­ние за „Севе­рен поток-​2″. Мер­кел го нарече добра сделка, но спо­ред киев­ските вла­сти то е „пре­да­тел­ство на Запада спрямо Украйна”. Това мне­ние се спо­деля от про­ат­лан­ти­че­с­ките герман­ски медии. За какво пре­да­тел­ство може да става дума, когато спо­ра­зуме­ни­ето започва с доста гръмки думи. „САЩ и Герма­ния твърдо под­крепят суве­ре­ни­тета, тери­то­ри­ал­ната цялост и неза­ви­симост на Украйна и избра­ния от нея европе­йски път. Днес ние се задължа­ваме да дадем отпор на агре­си­ята на Русия, на ней­ните зло­наме­рени действия в Украйна и извън нея. САЩ и Герма­ния са единни в своя стремеж да при­вле­кат Русия към отго­вор­ност за ней­ната агре­сия, вклю­чи­телно и за опи­тите да използва енерге­ти­ката като оръжие, с помощта на санкции и други инструменти”, се казва в споразумението.

С други думи, документът пре­лива от заплахи по адрес на Русия, но изглежда никой не им вярва. Спо­ред кри­тиците на Мер­кел тя тряб­вало „да наложи на Путин сво­ята воля”. Става ясно, че тази воля всъщ­ност е аме­ри­кан­ска и укра­ин­ска. За това крас­но­ре­чиво пише Spiegel. „Феде­рал­ното пра­ви­тел­ство отклони аме­ри­кан­ското пред­ложе­ние раз­реше­ни­ето за експло­атация на газопро­вода са бъде обвър­зано с възмож­но­стта за „ава­рийно изклю­ч­ване”, т.е. пода­ва­нето на газ да бъде спряно, ако Кремъл предпри­еме агре­сивни стъпки към непо­кор­ните си съседи. Такава опас­ност не е без осно­ва­ния, като се имат пред­вид неот­дав­наш­ните уче­ния и цялост­ната реви­зи­о­нистка поли­тика на Путин. С други думи, в хода на прего­во­рите феде­рал­ното пра­ви­тел­ство е отстра­нило от спо­ра­зуме­ни­ето за „Севе­рен поток-​2″ един­стве­ния пункт, който би гаран­ти­рал сигур­но­стта на Украйна”, възмуща­ват се авто­рите на спи­са­ни­ето. Спо­ред тях по адрес на укра­инците в документа има много неопре­де­лени уве­ре­ния, но малко кон­кретни задълже­ния. „В ума не се побира защо Вашинг­тон и Бер­лин изпус­наха лоста, с който можеха да при­ну­дят Москва на отстъпки, защо Мер­кел сложи всичко на едната чаша на вез­ните, за да спаси този неща­стен про­ект, без да получи нищо от Кремъл”, се казва в статията.

Въз­ни­ква въпро­сът откъде идва подобна уве­ре­ност, че Мер­кел и Байдън имат няка­кви лостове за натиск върху Путин, свър­зан с изграж­да­нето на „Севе­рен поток-​2″. Обяс­не­ни­ето е про­сто: Spiegel напри­мер при­вежда довода, че Русия много повече зависи от дохо­дите от износа на енерго­но­си­тели, откол­кото Европа зависи от тези енерго­но­си­тели. Те обаче са в голяма грешка, или по-​точно — съзна­телно изкри­вя­ване на реал­но­стта. Спе­ку­лаци­ите се под­хран­ват с непрекъс­на­тото повта­ряне на откро­ве­ната лъжа, че про­ектът е руски и се пре­не­брегва фактът, че той е руско-​европейски и пол­зите за Герма­ния и целия Евро­съюз в ника­къв слу­чай не са по-​малко, а дори повече, откол­кото за Русия.

С подпи­сва­нето на спо­ра­зуме­ни­ето със САЩ Мер­кел отстоя инте­ре­сите преди всичко на соб­стве­ната си държава, не поз­воли да бъде огра­ни­чен герман­ският суве­ре­ни­тет, който и без това е силно накър­нен, защити позици­ята на стра­ната си като гла­вен евро­ин­тегра­тор и като цяло укрепи пер­спек­ти­вите пред ЕС. Ако Герма­ния бе капи­ту­ли­рала пред аме­ри­кан­ския натиск, тя не само би пожерт­вала своя инте­рес, но би нанесла силен удар по соб­стве­ната си репу­тация като водеща обе­ди­ня­ваща сила в Европа и не би могла да продължи евро­ин­теграци­ята така, както от години я вижда Берлин.

Да упрек­ват Мер­кел в сла­бост могат само онези, които биха искали да видят Герма­ния несамо­сто­я­телна. Те биха искали да я откъс­нат и мак­симално да услож­нят отноше­ни­ята й с Русия и двете страни да се нами­рат в посто­я­нен конфликт. Спо­ред мно­зина това би могло най-​лесно и бързо да стане чрез инструмента, наре­чен Украйна. Затова най-​яростно сега зву­чат упреците, че Мер­кел е пре­дала Киев на Москва.

Раз­бира се, това са гръмки попу­листки фрази. В същия дух може да се зададе въпро­сът кога герман­ският канц­лер е давал клетва, че винаги и на всяка цена ще се грижи и ще защи­тава инте­ре­сите на Украйна, за да бъде обви­ня­вана, че ги е пре­дала. Както е известно, такава клетва държав­ните и пра­ви­тел­стве­ните лидери дават само пред сво­ите страни. Така, че Мер­кел във Вашинг­тон направи това, което й дик­ту­ваха про­из­ти­чащите от заема­ния пост задълже­ния. Мно­зин­ството от нем­ския поли­ти­че­ски елит не желае да про­во­кира Русия и да задъл­бо­чава спора за Украйна, за ней­ното при­в­ли­чане в НАТО и ЕС. С други думи, германците се при­държат към опре­де­лена средна позиция — да не се отказва от пла­но­вете за Украйна, но и да не дразни Москва.

В Бер­лин добре раз­би­рат, че Русия не може да махне с ръка на Украйна и на рус­кото насе­ле­ние, чиито права там грубо се наруша­ват. Съще­временно, след като вече активно се е вклю­чил в „европе­и­зи­ра­нето” на Киев, Бер­лин няма сили да се откаже и да направи стъпка пряко волята на Вашинг­тон и про­тив „гене­рал­ната линия” на Запада. (ria​.ru)