Монополът на долара постепенно свършва
Русия почти напълно се отказа от долара в износа на оръжие, съобщиха от „Рособоронэкспорт”. Това е още една значителна стъпка на Москва да се освободи от зависимостта от американската валута. Това наистина предпазва експортните сделки от действието на евентуални нови санкции, но създава и някои трудности. „Повечето договори на „Рособоронэкспорт” сега се сключват на базата на рублата или на съответната национална валута на страната партньор. Делът на долара в нашите сделки се стреми към нула”, заяви генералният директор на „Рособоронэкспорт” Александър Михеев по време на състоялия се преди седмица авиосалон МАКС-2021.
Всъщност компанията отдавна започва да се избавя от долара — още от времето на президентството на Обама, когато бяха наложени санкциите по т.нар. акт Магнитски. Още тогава много оръжейни договори бяха подписани на базата на евро. „Най-големият недостатък на търговията с долари е, че транзакциите преминават през американските финансови структури и САЩ винаги знаят кой какво купува от нас и на каква цена. Докато Русия не бе внесена в доктрините на Вашингтон като вражеска страна, този факт не създаваше големи проблеми. След това обаче отношенията рязко се влошиха и това наложи да избягваме доларовите сделки”, обяснява генералният директор на Центъра за анализ на стратегиите и технологиите Руслан Пухов.
Когато другите държави се съгласяват да купуват руска оръжейна продукция за рубли, това е положителен сигнал за намеренията им и в бъдеще да сътрудничат с Русия в тази област и да продължат да бъдат клиенти на руския ВПК, сочат експерти. Те отбелязват още един аспект на търговията в национални валути. При разширяване обема на сделките чуждестранният клиент може да излезе на кредитния пазар за валутата на страната износител, а това стимулира международния капиталов пазар. Преминаването към търговия с рубли повишава търсенето на руската валута, което стабилизира нейния курс, а следователно и свързаните с това макроикономически показатели, включително и намаляването на инфлацията.
Рублата играе главна роля в търговията със страните от Евроазиатския икономически съюз. Ясна е и тенденцията на планомерно отдръпване от долара и в търговските отношения с Китай и Европа. Цифрите са достатъчно красноречиви: в търговията с ЕС за периода 2013 – 2020 г. делът на долара спадна от 50% на 30%, а делът на рублата нарасна от 7% на 19%. В търговията с Китай позициите на долара паднаха от 93% до 41%. Същевременно се засилва и ролята на еврото в международните търговски отношения на Русия.
Отстраняването на американската валута от международните сделки не става така бързо, както това би се искало на някои. Причината е главно в удобството, което изградените механизми в течение на годините са създали. За банките, които извършват валутните операции, е много по-лесно да оперират с долари, тъй като курсът на националните валути често се променя и непрекъснато трябва да правят преизчисления. Това неудобство не рядко води до отказ от сделките.
В стремежа да бъдат избегнати доларът и неудобствата с колебаещите се курсове на националните валути страните прибягват и до бартерни схеми. Подобен подход обаче е отстъпление от модерните пазарни механизми, но когато износителят е поставен пред избора — бартер или загуба на клиента, той по-често ще избере бартерната сделка. Такова решение се налага преди всичко в условията на санкции. Русия, както и редица други страни, се съгласява на подобна „демодирана” схема, за да закрепи продукцията си на чуждите пазари. По този начин се привлича и вносителят, за когото бартерът е по-лесен и изгоден. Така Китай изнесе голямо количество оръжие за африканските страни, които „плащаха” с минерални торове, с квоти за улов на риба в техни териториални води и други подобни. А Иран продава своя петрол, който е под санкции, срещу ориз, растителни масла и други хранителни стоки.
Във всички случаи отказът на Русия от долара не отблъсква купувачите на нейната оръжейна продукция. През 2019 г. тя запази второто си място след САЩ по обем на продадените въоръжения на международния пазар, като доставките на руска военна техника бяха на стойност 14,144 млрд. долара, или 15,4% от световния обем на търговията с оръжейна продукция.
(„Взгляд”)