Печат

САЩ разпалиха конфликта в Украйна

Автор Алек­сандър дел Вал*. Пуб­ли­ку­вана в Геопо­ли­тика

Колективният Запад страда от манията за величие, че представлява "целия свят"

Ако Аме­рика иска и в бъдеще да играе важна роля в гаран­ти­ра­нето на меж­ду­на­род­ната ста­бил­ност и да въз­ста­нови сво­ята при­тега­телна сила, която изгуби до голяма степен заради висо­коме­ри­ето си, тя ще трябва, както каз­ваше Самюел Хън­тинг­тън, да се съгласи със съз­да­ва­нето на суве­ренни реги­о­нални сфери на вли­я­ние около Китай, Русия, Индия, Турция, Бра­зи­лия, Египет, ЮАР.

Това няма да попречи на САЩ да защи­тават соб­стве­ните си зони на вли­я­ние в Северна и Южна Аме­рика, както и да поддържат тесни връзки с Европа. Аме­ри­кан­с­ката външна поли­тика обаче ще трябва да се откаже от импер­ския харак­тер на сво­ята екс­те­ри­то­ри­ална юрис­дикция и да се концен­трира повече върху гаран­ти­ра­нето ста­бил­но­стта на властта, което би озна­ча­вало отказ от поли­ти­ката на смяна на неугод­ните на САЩ режими. За съжа­ле­ние, лип­сват как­вито и да било симп­томи, че тази тен­денция ще надделее.

Исти­ната е, че за кри­зата в Украйна до голяма степен допри­несе заложе­ният в тази страна аме­ри­кан­ски капан. В пери­ода между 2014 и 2022 г. Русия на Вла­ди­мир Путин беше обект на посто­янни про­во­кации, осъще­ствя­вани с помощта на НАТО, като целта беше рус­кият лидер да бъде тлас­нат към силови действия в Украйна, в резул­тат от които Русия да бъде окон­ча­телно „отря­зана” от ЕС и господ­ството на САЩ в Европа да се укрепи. Случ­ващото се днес в Украйна показва също, че аме­ри­кан­с­ката обсе­бе­ност от сдър­жа­нето на Русия е нака­рала Байдън да забрави дори за китай­с­ката заплаха. Макар че Китай разпо­лага с далеч повече възмож­но­сти да изпре­вари САЩ във всички сфери.

Конфликтът в Украйна в сво­ята същ­ност е драма­тична кулми­нация на поли­ти­ката на Вашинг­тон, насо­чена към еро­зия на рус­ката мощ — система­тич­ната под­крепа за анти­рус­ките поли­ти­че­ски сили, без­край­ното разши­ря­ване на НАТО на изток, ракет­ните уста­новки и бата­ре­ите за про­ти­во­ра­кетна отбрана в бли­зост до рус­ките гра­ници, под­крепата за ислями­стите в Сирия, както и вой­ните в Ирак и Либия. Аме­ри­кан­с­ката поли­тика, която целеше насъсква­нето на укра­ин­ския народ срещу Русия, е абсо­лютно без­отго­ворна, защото рискува да про­во­кира наи­стина гло­бално сътресе­ние и дори све­товна война.

Аме­ри­кан­с­ките стра­тези обаче са пре­смет­нали пред­ва­ри­телно този риск и както винаги досега в исто­ри­ята, са наясно, че продължа­ва­нето на вой­ната между Запада и Русия ще засегне Ста­рия свят, а не тери­то­ри­ята на САЩ. Аме­ри­канците отка­заха да се съоб­ра­зят със загриже­но­стта на Русия, обо­зна­чена достатъчно ясно още през 90-​те години: огра­ни­ча­ване разши­ря­ва­нето на НАТО на изток, отказ от войни като тези в Ирак, Либия и бивша Юго­сла­вия, от „цвет­ните рево­люции”, от разпо­лага­нето на ракети на пакта в бли­зост до рус­ките гра­ници. Този отказ беше опре­де­лен от всички известни и водещи експерти в света като осно­вен източ­ник на конфликти.

Въпреки това поли­ти­че­ският курс, про­веж­дан вътре в стра­ната, вклю­чи­телно в защита на част­ните инте­реси на аме­ри­кан­с­ките транс­наци­о­нални корпо­рации, както и на пет­рол­ната и воен­ната инду­стрия, във Вашинг­тон отдавна се цени повече от геопо­ли­ти­че­с­ките съоб­раже­ния на компе­тент­ните стра­тези. С други думи, Западът начело със САЩ вече не разпо­лага със соб­ствена „голяма стратегия”.

Ясно е, че Китай и занапред ще прави всичко, за да успее мак­симално бързо да изпре­вари САЩ. Затова и аме­ри­кан­с­ката външна и отбра­ни­телна поли­тика би след­вало да се концен­три­рат върху зада­чата да про­ти­во­действа на Пекин. Вме­сто това обаче аме­ри­кан­с­ката обсе­бе­ност от про­ти­вопо­ста­вя­нето на хипо­те­тич­ния „анти­хеге­мо­ни­сти­чен ква­зи­а­ли­анс” между Западна Европа и Русия и главно страхът от руско-​германското сближа­ване и газопро­вода „Севе­рен поток-​2″, накара аме­ри­канците да се откажат от при­о­ри­тет­ната задача за форми­ране на жиз­нено необ­хо­ди­мия им али­анс срещу Китай, който е най-​способен да отправи пре­диз­ви­ка­тел­ство към хеге­мо­ни­ята на САЩ във всички възможни сфери.

От тази гледна точка кри­зата в Украйна, която можеше да бъде избегната, ако Вашинг­тон беше огра­ни­чил разши­ря­ва­нето на НАТО, е резул­тат от страш­ната грешка, допус­ната от евро-​атлантическите лидери. Така те хвър­лиха в прегръд­ките на Китай Русия, която през 2000-​те искаше да стане част от запад­ния свят и дори да влезе в НАТО и която днес в отго­вор на мащаб­ните европе­йски и аме­ри­кан­ски санкции, уско­рява процеса на оттег­ля­нето си от запад­ната гло­ба­ли­за­ция, обя­вява се за дедо­ла­ри­за­ция на света и предпри­ема мерки за съз­да­ва­нето на мул­типо­лярни политико-​финансови институции.

В резул­тат от това двата най-​важни инструмента на гло­бал­ното господ­ство на САЩ наред с арми­ята, а именно — доларът и доми­ни­ра­нето в сфе­рата на диги­тал­ните и кибер­тех­но­логи­ите, ще ста­нат обект на още по-​остра кон­ку­ренция от страна на руско-​китайския тан­дем, както и на такива групи като БРИКС или други раз­ви­ващи се държави, които не се инте­ре­су­ват от руско-​украинския конфликт и не са склонни да налагат санкции на Русия.

Меж­ду­временно ембаргото вече засяга 60 процента от чове­че­ството. И макар Западът да гледа на себе си сякаш пред­став­лява „целия свят”, исти­ната е, че той е доста само­тен и е под­ложен на нарастващи кри­тики. Настъп­ващата ера на неза­пад­ния кибер­су­ве­ре­ни­тет, пла­тежни системи и „при­ложе­ния” от типа на Мир, CIPS и Unionpay, които не се кон­тро­ли­рат от Аме­рика, рано или късно ще еро­зи­рат аме­ри­кан­с­ката мощ, тъй като обслуж­ва­нето на гигант­ския гло­ба­лен дълг на САЩ е невъзможно, ако сегаш­ната хеге­мо­ния на долара отслабне.

От април 2021 г. насам мощ­ното про­ти­вопо­ста­вяне между Запада, от една страна, и Русия и Китай — от друга, е беля­зано с все по-​честото появя­ване на китай­с­ката военна авиация в зоната на про­ти­во­въз­душ­ната отбрана на Тай­ван. Воен­ните рей­дове на китай­с­ката армия се обяс­ня­ват с жела­ни­ето на Си Дзин­пин ост­ро­вът да бъде пъл­ноценно обе­ди­нен с Китай. Както потвърди през март 2021 г. начал­ни­кът на щаба на Тихо­оке­ан­ското команд­ване на САЩ адми­рал Филип Дейвид­сън, вой­ната между САЩ и Китай е неиз­бежна, ако китайците решат да вля­зат в Тай­ван. Съще­временно той уточни, че САЩ едва ли ще могат да попре­чат на това, тъй като Китай разпо­лага с пре­дим­ство по отноше­ние на чис­ле­но­стта на въоръже­ните си сили и логи­сти­ката, а базите му са разпо­ложени само на 200 км от Тай­ван. Освен това през април 2021 година в отго­вор на наме­сата на адми­ни­страци­ята на Джо Байдън в зоната на рус­ките — в Украйна, и на китайс­ките инте­реси — в Тай­ван, Пекин и Москва съвместно отпра­виха пре­дупре­жде­ние към САЩ.

Когато рус­ките въоръжени сили бяха концен­три­рани по гра­ницата с Украйна, а аме­ри­кан­с­ките военни кораби се гот­веха да вля­зат в Черно море, зам. — външ­ният мини­стър на Русия Сергей Ряб­ков пре­дупреди Байдън да избягва вся­ка­ква пряка намеса в случ­ващото се в Украйна. В същия ден, когато военни кораби на САЩ се опи­таха да попре­чат на китайс­ките само­лети да нав­ля­зат за поре­ден път във въз­душ­ното про­стран­ство на Тай­ван, гово­ри­те­лят на китайското Външно мини­стер­ство Джао Лид­зян пре­дупреди Вашинг­тон да не пре­сича „чер­ве­ните линии” на Пекин.

Едно­временно с това бе пред­ложено про­веж­да­нето на кон­сул­тации с цел опре­де­ляне сфе­рите на вли­я­ние на игра­чите. Всъщ­ност, както това се е случ­вало с импе­ри­ите от мина­лото, САЩ ще се пре­да­дат едва след като усе­тят на гърба си вре­дата, нане­сена от орга­ни­зи­ра­ната от самите тях бло­када. Именно затова е необ­хо­димо кол­кото се може по-​бързо да бъдат започ­нати кон­сул­тации и да се реа­ли­зира разум­ното пред­ложе­ние на изра­ел­ския премиер Бенет за про­веж­дане на среща на върха между Русия и Украйна в Еру­са­лим или някъде другаде, напри­мер в Истан­бул. (Valeurs Actuelles)