САЩ разпалиха конфликта в Украйна
Колективният Запад страда от манията за величие, че представлява "целия свят"
Ако Америка иска и в бъдеще да играе важна роля в гарантирането на международната стабилност и да възстанови своята притегателна сила, която изгуби до голяма степен заради високомерието си, тя ще трябва, както казваше Самюел Хънтингтън, да се съгласи със създаването на суверенни регионални сфери на влияние около Китай, Русия, Индия, Турция, Бразилия, Египет, ЮАР.
Това няма да попречи на САЩ да защитават собствените си зони на влияние в Северна и Южна Америка, както и да поддържат тесни връзки с Европа. Американската външна политика обаче ще трябва да се откаже от имперския характер на своята екстериториална юрисдикция и да се концентрира повече върху гарантирането стабилността на властта, което би означавало отказ от политиката на смяна на неугодните на САЩ режими. За съжаление, липсват каквито и да било симптоми, че тази тенденция ще надделее.
Истината е, че за кризата в Украйна до голяма степен допринесе заложеният в тази страна американски капан. В периода между 2014 и 2022 г. Русия на Владимир Путин беше обект на постоянни провокации, осъществявани с помощта на НАТО, като целта беше руският лидер да бъде тласнат към силови действия в Украйна, в резултат от които Русия да бъде окончателно „отрязана” от ЕС и господството на САЩ в Европа да се укрепи. Случващото се днес в Украйна показва също, че американската обсебеност от сдържането на Русия е накарала Байдън да забрави дори за китайската заплаха. Макар че Китай разполага с далеч повече възможности да изпревари САЩ във всички сфери.
Конфликтът в Украйна в своята същност е драматична кулминация на политиката на Вашингтон, насочена към ерозия на руската мощ — систематичната подкрепа за антируските политически сили, безкрайното разширяване на НАТО на изток, ракетните установки и батареите за противоракетна отбрана в близост до руските граници, подкрепата за ислямистите в Сирия, както и войните в Ирак и Либия. Американската политика, която целеше насъскването на украинския народ срещу Русия, е абсолютно безотговорна, защото рискува да провокира наистина глобално сътресение и дори световна война.
Американските стратези обаче са пресметнали предварително този риск и както винаги досега в историята, са наясно, че продължаването на войната между Запада и Русия ще засегне Стария свят, а не територията на САЩ. Американците отказаха да се съобразят със загрижеността на Русия, обозначена достатъчно ясно още през 90-те години: ограничаване разширяването на НАТО на изток, отказ от войни като тези в Ирак, Либия и бивша Югославия, от „цветните революции”, от разполагането на ракети на пакта в близост до руските граници. Този отказ беше определен от всички известни и водещи експерти в света като основен източник на конфликти.
Въпреки това политическият курс, провеждан вътре в страната, включително в защита на частните интереси на американските транснационални корпорации, както и на петролната и военната индустрия, във Вашингтон отдавна се цени повече от геополитическите съображения на компетентните стратези. С други думи, Западът начело със САЩ вече не разполага със собствена „голяма стратегия”.
Ясно е, че Китай и занапред ще прави всичко, за да успее максимално бързо да изпревари САЩ. Затова и американската външна и отбранителна политика би следвало да се концентрират върху задачата да противодейства на Пекин. Вместо това обаче американската обсебеност от противопоставянето на хипотетичния „антихегемонистичен квазиалианс” между Западна Европа и Русия и главно страхът от руско-германското сближаване и газопровода „Северен поток-2″, накара американците да се откажат от приоритетната задача за формиране на жизнено необходимия им алианс срещу Китай, който е най-способен да отправи предизвикателство към хегемонията на САЩ във всички възможни сфери.
От тази гледна точка кризата в Украйна, която можеше да бъде избегната, ако Вашингтон беше ограничил разширяването на НАТО, е резултат от страшната грешка, допусната от евро-атлантическите лидери. Така те хвърлиха в прегръдките на Китай Русия, която през 2000-те искаше да стане част от западния свят и дори да влезе в НАТО и която днес в отговор на мащабните европейски и американски санкции, ускорява процеса на оттеглянето си от западната глобализация, обявява се за дедоларизация на света и предприема мерки за създаването на мултиполярни политико-финансови институции.
В резултат от това двата най-важни инструмента на глобалното господство на САЩ наред с армията, а именно — доларът и доминирането в сферата на дигиталните и кибертехнологиите, ще станат обект на още по-остра конкуренция от страна на руско-китайския тандем, както и на такива групи като БРИКС или други развиващи се държави, които не се интересуват от руско-украинския конфликт и не са склонни да налагат санкции на Русия.
Междувременно ембаргото вече засяга 60 процента от човечеството. И макар Западът да гледа на себе си сякаш представлява „целия свят”, истината е, че той е доста самотен и е подложен на нарастващи критики. Настъпващата ера на незападния киберсуверенитет, платежни системи и „приложения” от типа на Мир, CIPS и Unionpay, които не се контролират от Америка, рано или късно ще ерозират американската мощ, тъй като обслужването на гигантския глобален дълг на САЩ е невъзможно, ако сегашната хегемония на долара отслабне.
От април 2021 г. насам мощното противопоставяне между Запада, от една страна, и Русия и Китай — от друга, е белязано с все по-честото появяване на китайската военна авиация в зоната на противовъздушната отбрана на Тайван. Военните рейдове на китайската армия се обясняват с желанието на Си Дзинпин островът да бъде пълноценно обединен с Китай. Както потвърди през март 2021 г. началникът на щаба на Тихоокеанското командване на САЩ адмирал Филип Дейвидсън, войната между САЩ и Китай е неизбежна, ако китайците решат да влязат в Тайван. Същевременно той уточни, че САЩ едва ли ще могат да попречат на това, тъй като Китай разполага с предимство по отношение на числеността на въоръжените си сили и логистиката, а базите му са разположени само на 200 км от Тайван. Освен това през април 2021 година в отговор на намесата на администрацията на Джо Байдън в зоната на руските — в Украйна, и на китайските интереси — в Тайван, Пекин и Москва съвместно отправиха предупреждение към САЩ.
Когато руските въоръжени сили бяха концентрирани по границата с Украйна, а американските военни кораби се готвеха да влязат в Черно море, зам. — външният министър на Русия Сергей Рябков предупреди Байдън да избягва всякаква пряка намеса в случващото се в Украйна. В същия ден, когато военни кораби на САЩ се опитаха да попречат на китайските самолети да навлязат за пореден път във въздушното пространство на Тайван, говорителят на китайското Външно министерство Джао Лидзян предупреди Вашингтон да не пресича „червените линии” на Пекин.
Едновременно с това бе предложено провеждането на консултации с цел определяне сферите на влияние на играчите. Всъщност, както това се е случвало с империите от миналото, САЩ ще се предадат едва след като усетят на гърба си вредата, нанесена от организираната от самите тях блокада. Именно затова е необходимо колкото се може по-бързо да бъдат започнати консултации и да се реализира разумното предложение на израелския премиер Бенет за провеждане на среща на върха между Русия и Украйна в Ерусалим или някъде другаде, например в Истанбул. (Valeurs Actuelles)