Западът не съзнава каква война го чака

В словото си за годишнината от победата при Сталинград Путин предупреди за последиците от неусвоените уроци на историята

Днес отбе­ляз­ваме една от най-​важните и съд­бо­носни дати в исто­ри­ята на нашата страна и на целия свят. Точно преди 80 години на ста­линград­ска земя, на брего­вете на вели­ката руска река Волга беше спрян и безвъз­вратно обър­нат в бяг­ство нена­вист­ният и жесток враг, завърши дългата, труд­ната и оже­сто­чена битка за Сталинград.

Сраже­ни­ето бе не само за града. Залогът бе самото съще­ству­ване на изтер­за­ната, но непо­ко­рена страна. Реша­ваше се изходът не само от Вели­ката оте­че­ствена, но и от Вто­рата све­товна война. Това съзна­ваше всеки — и в окопите, и в тила. Ние, както невед­нъж се е случ­вало в нашата исто­рия, се спло­тихме в реша­ващата схватка и победихме.

Ста­линград­ската битка с право влезе в исто­ри­ята като коре­нен пре­лом във Вели­ката оте­че­ствена война. Заедно с разгрома на най-​внушителната групи­ровка на вермахта и на него­вите сате­лити беше прекършена волята на цялата хит­ле­ристка коа­лиция. А това бяха европе­йс­ките васали и съдруж­ници на нацистка Герма­ния, много от които — прак­ти­че­ски от всички страни на поко­рена Европа, вою­ваха в Ста­линград. А след това започ­наха трес­каво да тър­сят пътища да се измък­нат от отго­вор­ност и да пре­хвър­лят цялата вина върху пре­диш­ните си госпо­дари. За всички окон­ча­телно стана ясно това, което съвет­ският народ зна­еше от самото начало: пла­но­вете на наци­стите за унищожа­ване на нашата страна, иде­ите им за све­товно господ­ство са обре­чени на провал.

200 дни за Ста­линград по превър­на­тите в руини улици не на живот, а на смърт се биха две армии. Победа удържа сил­ната духом. Ярост­ната съпро­тива на нашите бойци и коман­дири, която над­хвър­ляше човеш­ките възмож­но­сти, може да се раз­бере и обясни само с чув­ството за пре­да­ност към роди­ната, с твър­дата и абсо­лют­ната вяра в това, че прав­дата е на наша страна. Готов­но­стта да се върви докрай за тази правда, да се извърши невъзмож­ното е била — и днес е в кръвта и харак­тера на нашия много­наци­о­на­лен народ. Именно тази готов­ност срази нацизма.

Ста­линград зави­наги стана сим­вол на несъкру­шимо­стта на нашия народ и на силата на самия живот. Градът и него­вите окол­но­сти бяха въз­ста­но­вени от цялата страна бук­вално от нулата — през фев­ру­ари 1943 г. там не беше оста­нало нито едно здраво дърво, нито едно цяло зда­ние. Изклю­чи­тел­ната издръж­ли­вост и само­от­верже­ност на защит­ниците и жите­лите на Ста­линград и тогава, и сега пора­зя­ват до дъното на душата, пре­диз­ви­кват чув­ство на най-​искрена благо­дар­ност и уваже­ние. Наш мора­лен дълг пред вои­ните побе­ди­тели е преди всичко грижовно да пазим паметта за този подвиг, да го пре­да­ваме на след­ващите поко­ле­ния, да не поз­во­лим никому да при­ни­зява и изкри­вява ролята на Ста­линград­ската битка в побе­дата над нацизма, в осво­бож­да­ва­нето на целия свят от това чудо­вищно зло.

За съжа­ле­ние, сега виждаме, че идео­логи­ята на нацизма, вече със съвреме­нен облик и про­яви, отново съз­дава пряка заплаха за нашата страна и ние пак сме при­ну­дени да даваме отпор на агре­си­ята на колек­тив­ния Запад. Неве­ро­ятно, но факт: отново ни заплашват с нем­ски тан­кове Leopard с кръ­стове на корпуса. И отново се канят на укра­ин­ска земя да вою­ват с Русия с ръцете на после­до­ва­те­лите на Хит­лер и Бандера.

Знаем, че въпреки уси­ли­ята на офици­ал­ната и про­дажна по сво­ята същ­ност про­паганда на елита в непри­я­тел­ските страни, ние имаме при­я­тели по целия свят, вклю­чи­телно на аме­ри­кан­ския кон­ти­нент и в Европа. Но онези, които във­ли­чат европе­йс­ките страни — сред които и Герма­ния, в нова война с Русия и най-​безотговорно дори обя­вя­ват това за свършен факт, тези, които раз­чи­тат да побе­дят Русия на бой­ното поле, оче­видно не раз­би­рат, че съвремен­ната война с Русия за тях ще бъде съв­сем раз­лична. Ние не изпращаме сво­ите тан­кове към тех­ните гра­ници, но имаме с какво да отго­во­рим. И само с бро­ни­рана тех­ника конфликтът няма да при­ключи. Всички са длъжни да раз­бе­рат това. Онези, които ни заплашват, видимо не раз­би­рат про­стата истина: целият наш народ, всички ние заедно с май­чи­ното мляко сме попили народ­ните тра­диции. Поко­ле­ни­ето на побе­ди­те­лите със своя труд, пот и кръв съз­даде нашата страна и ни я пре­даде в наследство.

Твър­до­стта на защит­ниците на Ста­линград за рус­кото войн­ство, за всички нас са осо­бено важен нрав­ствен ори­ен­тир и нашите вой­ници и офицери са му верни. При­ем­стве­но­стта на поко­ле­ни­ята, цен­но­стите и тра­дици­ите — всичко, което отли­чава Русия, ни прави силни и уве­рени в себе си, в нашата правота и в нашата победа.