Печат

Възстановиха беседката на Грин

На брега на Северна Двина в Архангелск отново се появи „бесед­ката на Грин”. През 19101912 година писа­те­лят роман­тик Алек­сандър Грин е бил зато­чен в този край. По спомени на съвремен­ници той често отся­дал в живопис­ния пави­лион от края на ХІХ век. По съвет­ско време бесед­ката изчез­нала — не се знае дали про­сто е премах­ната или е отка­рана в Москва. Но жите­лите на сто­лицата на Помо­ри­ето не са забра­вили за знаме­ни­тия писа­тел и по молба на граж­да­ните вла­стите в Архангелск решили да въз­ста­но­вят знаме­ни­тата беседка на брега на Двина.

Новата е напра­вена по дого­вор на общи­ната с майстори-​затворници от коло­ни­ята в град Велск. Те пра­вят доста неща за гра­до­вете, но за първи път тряб­вало да изгра­дят бесед­ката като точно копие на тази от снимки от онези години. Севе­рен бор е в осно­вата на съоръже­ни­ето. Всичко е напра­вено ръчно.

В Архангелск битува леген­дата, че именно на Северна Двина Алек­сандър Грин видял на залез слънце але­ните патна и това го вдъх­но­вило за знаме­ни­тата повест „Алые паруса”.

Цялото твор­че­ство на Грин е съпро­во­дено от легенди — усми­хва се сътруд­ни­кът на Архангел­ската областна научна биб­лио­тека „Доб­ро­лю­бов” Ирина Смир­нова. — Исто­ри­ята за але­ните платна е хубава от гледна точка на това, че благо­да­ре­ние на нея севе­ря­ните знаят за тази стра­ница от живота на Грин. Той е бил роман­тик, но е участвал в рево­люци­он­ното движе­ние. Заради тази му дей­ност е бил аре­сту­ван и зато­чен в Архангел­ска губер­ния, където живял с жена си”. По-​голямата част от зато­че­ни­ето семейството пре­ка­рало в село Вели­кий Двор в Пинежки район. Там Грин пише пове­стта „Жизнь Гнора” за зато­че­ник на необи­таем ост­ров. След това му раз­решили да се преме­сти на Кене­ост­ров срещу Архангелск, а през послед­ните два месеца съпру­зите живели в самия град.