Топенето на вечнозамръзналите блата ще ускори раззеленяването на Арктика
Глобалното затопляне всяка година позволява на вечнозамръзналите блата на Сибир и Арктика да се размразяват в дълбочина, освобождавайки по-голяма концентрация на нутриенти. Това стана ясно по време на изследване на руските учени, предаде ТАСС, позовавайки се на пресслужбата на Томския държавен университет (ТГУ).
Тези вещества се разпространяват в атмосферата, водните басейни и почвата, като допринасят за озеленяването и емисиите на въглероден диоксид, се казва още в съобщението на вуза.
По думите на ръководителя на проекта, завеждащ лаборатория „БиоГеоКлим” на ТГУ, Сергей Лойко най-ефективно абсорбират и съхраняват въглеродния диоксид от атмосферата не горите, а блатата, особено вечнозамръзналите, като по този начин се намалява парниковият ефект.
Във вечнозамръзналите блата, които се намират на територията на Арктика и Сибир, има голямо количество органична материя, която не е била освобождавана от замръзналите слоеве в продължение на хиляди години. Според пресслужбата на университета не са достатъчно данните за това какви процеси протичат в дебелината на множество торфени блата (тресавища) на територията на Сибир и арктическата зона на Русия, които не се размразяват напълно през лятото, и как размразяването на този слой от вечна замръзналост може да повлияе на изменението на климата.
Това стана обект на изследване на ТГУ в рамките на стратегическия проект, подкрепен от федералната програма „Приоритет 2030″ и Руския научен фонд.
По думите на учените в замръзналата маса на блатата процесите се оказали по-активни от очакваното: през най-малките пори на влага, които не замръзват дори при ниски температури, въглеродът, микро– и макроелементите се изтеглят до замръзващия фронт през есента, където се натрупват. Според Лойко сега средно тресавищата се размразяват по-силно с около 1 см на година.
Има места (по-близо до центъра на тресавищата), където дълбочината на размразяване не се увеличава, но има места, където се е увеличила с около 70 см през последните 8 – 10 години (по-близо към краищата на блатата), тогава тягата на някои полезни вещества (цинк, фосфор, желязо, кобалт) ще се увеличи от два до четири пъти, тоест не с десетки, а със стотици проценти.