Печат

Намериха предполагаемата столица на Хазарския каганат

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Наука

Близо до аст­ра­хан­ското село Бара­ний Бугор архео­лози се натък­наха на множе­ство артефакти от Хазар­ския кага­нат — мощна сред­но­ве­ковна държава, про­сти­раща се през VIII век от Каспийско до Черно море. Уче­ните смя­тат, че сто­лицата на древ­ното цар­ство Итил може да е под земята. Те тър­сят следи на хаза­рите край Аст­ра­хан вече сто години, при­помня „Рос­сий­ская газета”.

Сред изсле­до­ва­те­лите е и извест­ният писа­тел и учен Лев Гуми­льов. През 1959 година той убеж­дава ръко­вод­ството на Ерми­тажа да орга­ни­зира експе­диция до Волга, но тогава архео­ло­зите откри­ват само един череп на хазар в Ахтуба. Гуми­льов тогава излага тео­ри­ята, че сред­но­ве­ков­ната сто­лица е навод­нена поради издига­нето на нивото на Каспийско море и изказва предпо­ложе­ние, че е необ­хо­димо да се тър­сят следи от цар­ството по хълмовете.

Гуми­льов ни остави под­сказка. В книгата си „Открытие Хаза­рии” той пише, че в района на селата Семи­бугри и Бара­ний Бугор в дел­тата на Волга е била открита харак­терна за хазар­ското време керамика. Ние про­учихме района с помощта на ланд­шафтна архео­логия и иден­тифици­рахме така наре­че­ния „хазар­ски кори­дор”, в гра­ниците на който някога са били откри­вани редки артефакти”, раз­каза на „Рос­сий­ская газета” ръко­во­ди­те­лят на експе­дици­ята, старши научен сътруд­ник на Аст­ра­хан­ския музей-​резерват Дамир Соловьов.

В края на юли уче­ните от Аст­ра­хан орга­ни­зи­рат експе­диция и започ­ват да откри­ват при­з­наци на древ­ната сто­лица: монети, пръстени, фраг­менти от амфори, изра­бо­тени от керамика, харак­терна за хазар­ския период. Освен това архео­ло­зите са открили керемиди и визан­тийски тухли, които показ­ват, че сгра­дите са били най-​малкото дворци. Наход­ките може да се наме­рят от двете страни на Болда — ръкав на Волга, който най-​вероятно по времето на хаза­рите е бил Волж­кият канал, от двете страни на който се е нами­рал древ­ният град. Такъв брой артефакти от хазар­ското време никога не е нами­ран близо до Аст­ра­хан. Гра­ниците на под­зем­ното цар­ство изли­зат поне на километър и поло­вина извън селото.

Към раз­коп­ките са се при­съе­ди­нили и учени от Мос­ков­ския държа­вен уни­вер­си­тет „Ломо­но­сов” и Репуб­ли­кан­ския архео­логи­че­ски музей в Донецк. Спо­ред уче­ните засега е рано да се твърди, че са изко­пали Итил, защото първо е необ­хо­димо да се про­учат наме­ре­ните артефакти. Но това, че архео­ло­зите са наме­рили голям цен­тра­лен град е неоспо­рим факт. В същото време, спо­ред пис­мени източ­ници, на брего­вете на Волга не е имало друг голям град освен Итил, което дава на архео­ло­зите осно­ва­ние да гово­рят за сен­за­ци­он­ност на находката.