Грешка
  • Грешка при заре­жда­нето на фийда
Печат

В Москва центровете "Московское долголетие" стават 120

На 14 август — един от дните на Мос­ков­ския урба­ни­сти­чен форум, Гости­ний двор се изпълни с чле­но­вете на Асоци­аци­ята на клу­бо­вете за дълго­ле­тие. За тях беше подго­т­вено медно ревю, в което мане­кен­ките бяха жени на въз­раст, участ­нички в шко­лата по мода на про­екта „Мос­ков­ское долго­ле­тие”, а моде­лите бяха дело на техни връст­ници с помощта на известни диза­й­нери, десетки зелени маси за билярд при­в­ля­коха посе­ти­те­лите, а в зоната за здраве с помощта на супер­съвреме­нен при­бор всеки имаше възмож­ност да сравни състо­я­ни­ето на кръво­нос­ните си съдове с реал­ната въз­раст. На среща с въз­раст­ните мос­ков­чани при­стигна лично кметът Сергей Собя­нин и зала „Москва” се изпълни с обле­че­ните в бели тениски посетители.

Сло­вото си кметът започна с добра новина — „Про­ектът „Мос­ков­ское долго­ле­тие” не про­сто съще­ствува, а се раз­вива. Днес има още едно съби­тие — в Москва отва­рят врати нови 10 клуба „Мос­ков­ское долго­ле­тие” и досега те са вече около 100. До края на годи­ната ще бъдат 120″. Спо­ред Собя­нин това е заслуга на самите сто­ли­чани от среб­ър­ната въз­раст. „Най-​лесното е да се напра­вят и да се обо­рудват с мебели тези цен­трове — каза кметът. — Но за да се появи в тях дух, да стане уютно и комфортно, е изклю­чи­телно ваша заслуга. Вие „зара­зя­вате” не само самите вас, но и хиляди при­я­тели, всички мос­ков­чани. И това е безценно”.

За петте години от съще­ству­ва­нето на про­екта цен­тро­вете „Мос­ков­ское долго­ле­тие” са при­ели повече от 2 мили­она сто­ли­чани. При това 40% от тях преди това никога не са участвали в ника­кви про­екти в сфе­рата на соци­ал­ната защита. Сега всеки мос­ков­ча­нин, изли­за­йки в пен­сия, има възмож­ност да реа­ли­зира сво­ите инте­реси, за които преди това не е имал нито време, нито сред­ства. В цен­тро­вете рабо­тят 5 хиляди клуба по инте­реси. Тук има безплатни занима­ния, за които мла­дите плащат луди пари във фит­нес клу­бо­вете — йога, съвременни танци, нев­рографика, пра­вилно хра­нене и пр.

Инте­рес­ното е, че много от тези клу­бове се ръко­во­дят също от пен­си­о­нери, на които им е про­сто инте­ресно да спо­де­лят зна­ни­ята и уме­ни­ята си. Алек­сандър Нови­ков напри­мер, лидер на клуба в Орехово-​Борисово, казва пред коре­спон­дент на РГ: „Уча начи­на­ещите да играят тенис на маса. Никога не съм мислил, че имам тре­ньор­ски спо­соб­но­сти, но в клуба има вече 60 уче­ници и сега си мисля, че през есента двете сто­лови явно няма да ни стиг­нат”. Лидия Тре­тя­кова цял живот е била учи­телка по руски език и лите­ра­тура, а сега е ръко­во­ди­тел на теат­ра­лен клуб и е щаст­лива: „Тол­кова оби­чам театъра и най-​после сбъд­нах меч­тата си — поста­вям спек­такли, които съби­рат много хора”. Нина Дога­дина по про­фе­сия е гот­вач, а сега й харе­сва не само да готви, но и да укра­сява масите с букети от зелен­чуци. Тези дни на сце­ната на ста­ди­она „Луж­ники”, който е още една площадка на Мос­ков­ския урба­ни­сти­чен форум, ще излезе хор от 800 мос­ков­чани от среб­ър­ната възраст.

Участ­ниците в про­екта „Мос­ков­ское долго­ле­тие” спо­де­лят с удо­вол­ствие, че се подоб­ря­ват здра­вето и само­чув­стви­ето им. А наскоро това бе потвър­дено и от изслед­ване, напра­вено от лека­рите на Рус­ката асоци­ация по герон­то­логия и гери­ат­рия, които са наблю­да­вали участ­ници в про­екта в тече­ние на три месеца. Ето какво спо­деля глав­ният гери­атър (от гръцки: geron — ста­рец, и iatreia — лече­ние) на Москва Надежда Руни­хина: „Изслед­ва­нето доказа пози­тив­ното вли­я­ние на тези занима­ния за под­дръжка на силата на муску­лите, ско­ро­стта на ходене и функци­о­нал­ния ста­тус. Заня­ти­ята също така понижа­ват рав­нището на тре­вож­ност и риск от депре­сия”. Най-​добре това го знаят самите участ­ници в про­екта, които оце­ня­ват своето благопо­лу­чие с 20% повече в срав­не­ние с тех­ните връст­ници, които не участват в про­екта. А 95% от запи­та­ните граж­дани на сто­лицата смя­тат, че про­ектът „Мос­ков­ское долго­ле­тие” повишава каче­ството на живота на въз­раст­ните хора.