Сергей Редкин: Вдъхновението идва, когато то реши!

Сергей Ред­кин е сред най-​обещаващите пред­ста­ви­тели на рус­ката кла­вирна школа. Възпи­та­ник на Музи­кал­ния лицей в Крас­но­ярск и на Санкт Петер­бург­ската кон­сер­ва­то­рия. Лау­реат на редица меж­ду­на­родни кон­курси, сред които: първи награди на III Меж­ду­на­ро­ден кла­ви­рен кон­курс „Май Линд” (2012/​Хел­зинки, Фин­лан­дия) и VI Меж­ду­на­ро­ден кон­курс „С. Про­кофиев” (2013/​Санкт Петер­бург). През 2015 г. полу­чава трета награда и брон­зов медал на XV Меж­ду­на­ро­ден кон­курс „П. И. Чай­ков­ски” в Москва.

През 2016 г. гастро­лира в Париж, Ню Йорк и Мек­сико със Сим­фо­нич­ния оркестър на Мари­ин­ския театър под дири­гент­ството на маестро Вале­рий Гергиев. След­ват Мад­рид, Будапеща, Люцерн. Бил е солист на Мюн­хен­ската фил­хар­мо­ния, Лон­дон­ския сим­фо­ни­чен оркестър, Санкт Петер­бург­ската фил­хар­мо­ния и др. Работи с дири­генти като Юрий Темир­ка­нов и Вла­ди­мир Федосеев.

Сви­рил е в някои от най-​престижните концертни зали в света, сред които Вик­то­рия хол — Женева и Заря­дие в Москва. През 2018 г. полу­чава ежегод­ната премия на Кла­вир­ния фести­вал в Рур, за която е номи­ни­ран от компо­зи­тора Филип Глас, дири­гента Денис Ръсел Дейвис и япон­ската пиа­нистка Маки Намекава.

От нача­лото на 2020 г. живее в София заедно със съпругата си — не по-​малко попу­ляр­ната Вик­то­рия Васи­ленко, българ­ското „златно момиче на пиа­ното”, с която сви­рят заедно от 2017 г., а през юли 2020 г. за първи път заедно като соли­сти на Софий­ската филхармония.

Непо­сред­ствено преди концерта си на 25 фев­ру­ари в зала „Бълга­рия” като солист на Наци­о­нал­ния фил­хар­мо­ни­чен оркестър под пал­ката на глав­ния гост-​диригент маестро Саша Гьотцел, Сергей Ред­кин даде интервю за Бюле­тина на Концер­тен комплекс „България”:

- Послед­ните месеци живеем в няка­ква абсурдна нова реал­ност. Как при­емате соци­ал­ната изо­лация, през която преми­нава светът?

- До голяма степен моят начин на живот до 2020 г. може да се опре­дели като сво­его рода само­изо­лация, така че не ми се наложи да изли­зам от соб­стве­ната си зона на комфорт, по-​скоро е обрат­ното, изцяло съм потопен в нея. Което е тъжно, раз­бира се, защото концерт­ният живот ме разтър­сваше, което е необ­хо­димо за човек като мен.

- Отскоро живе­ете в Бълга­рия, макар че често гастро­ли­рате по света. Как се чув­ствате у нас?

- В Бълга­рия пре­ка­рах без да пъту­вам девет месеца, почти без да изли­зам, от март до декем­ври. Беше много вкусно! (Смее се). Кръгът на общу­ване беше малък, но много при­я­тен, затова нямам какво да раз­каз­вам. Но споме­ните са прекрасни.

- С какво свър­звахте стра­ната ни преди това? Каква беше асоци­аци­ята Ви за България?

- В Русия не се говори често за Бълга­рия нито по теле­ви­зи­ите, нито по ради­ата, или в неформално общу­ване. У нас няма няка­кви шеги, сте­рео­типи за Бълга­рия и бълга­рите, ние изобщо знаем твърде малко за вас.

Най-​простите асоци­ации напри­мер са тези: почивка на море, Кир­ко­ров, чуш­ките (в Русия ги нари­чаме българ­ски), както и това, че вие на обратно кимате с глава за „да” и „не”. Бих доба­вил и това, че поня­кога колеги музи­канти си препращат един на друг българ­ска фолк­лорна музика с луди ритми, което за нас е истин­ска екзо­тика, ние нямаме нищо подобно.

- Раз­лична ли е пуб­ли­ката в Санкт Петер­бург и София?

- Не бих казал, че виждам няка­кво принципно раз­ли­чие. Както нав­ся­къде, има едно него­лямо ядро от истин­ски цени­тели, които позна­ват про­из­ве­де­ни­ята, могат да оце­нят нюан­сите на интер­пре­таци­ята, както и една основна маса, която идва на концерти по-​скоро за общо впе­чат­ле­ние. Във всяка зала се ста­рая да свиря и за едните, и за другите.

Един­стве­ната раз­лика е в това, че петер­бург­ската пуб­лика ме познава още от уче­ни­че­с­ките ми години, помни както първите ми успехи, така и първите ми про­вали, затова аз свиря там с осо­бено въл­не­ние. Тук се чув­ствам по-​свободен.

- Мина­лата година сви­рихте заедно със съпругата си Вик­то­рия Васи­ленко за първи път като соли­сти в един концерт със Софий­ската фил­хар­мо­ния, както и със Сим­фо­ни­ета — Шумен, които опре­де­лено зара­д­ваха мело­ма­ните. Имате ли нови общи проекти?

- Сега е сложно да се говори за пла­нове, защото се оформя тен­денция всичко да се решава в послед­ния момент, но ако всичко е наред, на 18 фев­ру­ари отново ще сви­рим в Шумен. Вики ще изпълни Вто­рия концерт на Лист, а аз — Тре­тия концерт на Рахма­ни­нов. През април се гот­вим за концерт в Белгия, където ще пред­ста­вим Рахма­ни­нов и Брамс като кла­ви­рен дует.

- Ще раз­кри­ете ли къде и как се пре­ся­коха Вашите пътища?

- Запо­з­на­хме се през 2015 г. в Ита­лия. Вики беше нова сту­дентка в Меж­ду­на­род­ната ака­демия за пиа­ни­сти на езе­рото Комо, а аз оти­дох за няколко сед­мици на гости, като бивш сту­дент на ака­деми­ята (аз учих там през 2011 г.). А след това, след малко повече от месец, отново пъту­вах за Комо за сед­мица. После отново за няколко сед­мици. И ето, сега седя в София и ям миш-​маш. (Усми­хва се)

- Няма как един руски пиа­нист да не е роман­ти­чен… Как с музика бихте казали на Вики „Оби­чам те!”…?

- Исто­ри­ята е такава — през 2016 г., когато Вики за първи път дойде при мен на гости в Санкт Петер­бург, аз я помо­лих да напише малка кла­вирна пиеса. За мен беше инте­ресно как ще звучи тя, в какъв стил, каква музика звучи в гла­вата й. След няколко години аз й под­не­сох малък подарък: взех тази пиеса и на ней­ната основа напра­вих своя, използ­вайки ней­ните инто­нации и мотиви.

Получи се нещо като вари­ация или може би сво­бо­ден пре­раз­каз. Не знам дали това се зачита като отго­вор, но това е пър­вото, което ми хрумна да ви отговоря.

- Как се насо­чихте към пиа­ното като инструмент?

- У нас, в къщи в Крас­но­ярск имахме пиано. Майка ми е учила в Музи­кално учи­лище, но после се отка­зала след трети клас. Когато бях на пет години, решиха да про­да­дат пианото.

Вкъщи идваха хора да го видят, да го проб­ват. Аз също се заин­те­ре­су­вах от тази странна кутия. Тогава мама ми показа как да чета ноти, даде ми сбор­ници с про­сти мело­дии, които се сви­рят с един пръст. Страшно ми хареса. Така се ока­зах в Музи­кал­ното учи­лище, а пиа­ното и досега стои в нашия апар­тамент в Крас­но­ярск. Когато при­стигам за гастроли в род­ния ми град, свиря по малко на него.

- Вие сте сред име­ната, които маестро Вале­рий Гергиев кани за солист на раз­лични концерти и тур­нета с оркест­ъра на Мари­ин­ския театър. Спом­няте ли си пър­вата си среща с него?

- Раз­бира се. За първи път сви­рихме заедно през про­летта на 2014 г. по време на Велик­ден­ския фести­вал. Това е голям ежего­ден фести­вал, по време на който Мари­ин­ският театър изнася концерти в много гра­дове на Русия, пътува из цялата страна, някъде с влак, някъде със само­лет, поня­кога изна­сяйки по два концерта на ден на раз­лични места.

През 2014-​а, на много от концер­тите, маестро Гергиев покани млади соли­сти, сред които бях и аз. Изпра­тиха ми спи­сък със сво­бод­ните гра­дове, не ми се наложи да мисля дълго, защото в спи­съка видях своя роден Крас­но­ярск. Беше доста нервно да свиря с оркест­ъра на Мари­ин­ския този първи път, но бях изумен колко добре умеят музи­кан­тите да слушат и раз­би­рат соли­ста, и каква силна под­крепа идва от тях, по време на моето изпълнение.

- Имате ли предпо­чи­тани компо­зи­тори? Как форми­рате репер­то­ара си?

- Люби­мият ми компо­зи­тор е Сергей Про­кофиев, а в репер­то­ара ми вече има пет негови кла­вирни концерта, шест от деветте му сонати, отделни пиеси. Бих искал да изсвиря всичко от Про­кофиев, но не бързам.

Струва ми се, че както в програми­ра­нето, така и в лич­ното раз­ви­тие е важно да опит­ваш раз­лични неща, да се пре­диз­ви­кваш. Новият ми репер­тоар се формира спон­танно — с удо­вол­ствие откликвам на твор­че­ски пред­ложе­ния от оркестри, от фести­вали, така че аз не си правя програма всеки сезон, която да свиря цяла година. Харе­сва ми този ритъм. Никога не свиря про­из­ве­де­ния, които не са ми интересни.

Голямата траге­дия на пиа­ни­ста е, че в крайна сметка през целия си живот не успява да изсвири дори и поло­ви­ната от това, което би искал.

- Къде нами­рате вдъхновение?

- За съжа­ле­ние имам усеща­нето, че вдъх­но­ве­ни­ето само те намира, когато то реши, а не обратното.

При­върже­ник съм на тео­ри­ята, че то идва по раз­лични информаци­онни канали — това може да бъде книга, разго­вор със слу­чаен човек, или пък ску­чен изглед от про­зо­рец. Никога не знаеш каква музика ще зазвучи от това счупено радио вътре във вас и то да започне отново да шуми и да издава няка­кви странни мело­дии. Това, което мога аз да направя е да пре­за­ре­ждам бате­ри­ите. И да се вслушвам.

- На 25-​и фев­ру­ари ще бъдете солист на Софий­ска фил­хар­мо­ния с Концерта за пиано и оркестър № 17 на Моцарт, под пал­ката на глав­ния дири­гент Саша Гьотцел. Какво настро­е­ние носи тази творба?

- Това е пър­вият концерт, който сви­рих с оркестър през 2005 г. в Петер­бург, затова с него са свър­зани много хубави спомени.

Както при пове­чето Моцар­тови концерти, това е слън­чева музика, щедра на гени­ални мело­дии, напи­сана вече от абсо­лю­тен майстор — както пар­ти­ята на соли­ста, така и на оркест­ъра, и двете са много богати, раз­но­об­разни. Концер­тите за пиано от Моцарт са счи­тани за най-​добрите, които той е писал за пиано през живота си, а от музи­ката на този концерт не е трудно да се раз­бере защо.

- Какви са ангажимен­тите Ви до края на сезона?

- Освен двата концерта в Бълга­рия през фев­ру­ари, за които гово­рихме, графи­кът ми е след­ният: през март ще сви­рим Les Noces на Стра­вин­ски с оркест­ъра на Мари­ин­ския театър и хор и Вале­рий Гергиев в Хам­бург­ската и Париж­ката фил­хар­мо­нии и дебюта ми в зала Бозар в Брюк­сел с Тре­тия концерт на Рахма­ни­нов, през април — няколко концерта в Белгия и Люксембург.

През май трябва да се про­веде меж­ду­на­род­ният кон­курс „Кра­лица Ели­за­бет” в Брюк­сел, за който бях избран преди повече от година. Кое от всичко това всъщ­ност ще се случи, все още е загадка. Но има повече от достатъчно стимули за работа.

- Успех на „Кра­лица Ели­за­бет”! Каква си поже­ла­вате да бъде 2021-​ва година?

- Дори цялата тази исто­рия със соци­ал­ната изо­лация да продължи още дълго време, бих искал душите ни да не оти­ват в само­изо­лация. За да не забра­вяме да се чуваме един друг.

(Impressio​.bg, с малки съкращения)