Печат

In memoriam

Автор „Русия днес“. Пуб­ли­ку­вана в Новини

На 78 години ни напусна Исти­лиян Сиджим­ков — един от най-​верните при­я­тели на вест­ниците „Земя” и „Русия днес-​Россия сего­дня”. Той оби­чаше Русия, инте­ре­су­ваше се живо от това какво става в тази страна, свър­зана с мла­до­стта и про­фе­си­ята му. Всеки поне­дел­ник се обаж­даше, за да комен­ти­раме темите от вест­ника и извън него. Рав­но­ду­ши­ето му беше чуждо, актив­ната позиция му бе присъща.

Голямото сърце на Сиджи пре­стана да тупти и остави нас, близки, колеги и при­я­тели да скърбим.

Сиджи беше човек на кау­зата. С кау­зата да служи на стра­ната си дипломи­ра­ният инже­нер избира за път в живота си — Научно-​техническото раз­уз­на­ване и несъм­нено внася и своя лепта в този тру­ден жанр на живота, в раз­ви­ти­ето на българ­ската инду­стрия. И понеже беше човек, който — както се казва — не може да седи мирно, човек с идеи и мисъл, и след пен­си­о­ни­ра­нето си не изне­вери на себе си — тръгна по трън­ли­вия път на биз­неса. После, като оди­тор в Смет­ната палата про­яви чест­ност, непод­куп­ност, работи все­от­дайно, защото си беше такъв — с как­вото и да се захва­неше даваше всичко от себе си, не пре­туп­ваше нещата и не изне­ве­ря­ваше на иде­ите си.

Около него винаги имаше стой­ностни хора, защото и той самият бе такъв. Не търпеше фалш и лъжа. Уме­еше да при­в­лича хората, да ги обе­ди­нява с друже­лю­бие, усмивка, щед­рост и нагласа винаги да бъде поле­зен с нещо, да помага. Затова не е изне­нада, че именно той бе сред вдъх­но­ви­те­лите и изпъл­ни­те­лите на една — по онова поли­ти­че­ско време — сякаш утопична идея — съз­да­ване на Асоци­ация на раз­уз­на­ва­чите от запаса (АРЗ). Рад­ваше се искрено, че така успя заедно с колегите си да възвър­нат неза­служено потъп­ка­ното им само­чув­ствие на хора, рабо­тили в полза на стра­ната си. Стру­вало си е — днес АРЗ има свое място в обще­стве­ния живот на Бълга­рия, а в исто­ри­ята на АРЗ зави­наги ще остане името на Исти­лиян Сиджим­ков. Ще лип­сва на колегите си, на при­я­те­лите, на партньорите.

А бол­ката на семейството така и няма за зарасне… Внуч­ката и внукът му ще го запом­нят и има защо да се гор­деят с него.

Оби­чаме те, Сиджи, ще те пом­ним винаги!

ПОКЛОН от семейството, при­я­те­лите от „Русия днес-​Россия сего­дня”, в.„Земя” и АРЗ!