Примирието в Нагорни Карабах изнерви Европа и САЩ
Френският Сенат препоръча на правителството да признае независимостта на южнокавказката република
Прекратяването на кръвопролитните военни действия в непризнатата република Нагорни Карабах (РНК) не предизвика очакваното удовлетворение във Франция и САЩ, които заедно с Русия са съпредседатели на Минската група за регулиране на конфликта. По-скоро там започнаха да проявяват „загриженост”, че примирието не разрешавало натрупаните с годините междуетнически проблеми, а можело да предизвика нови.
Всъщност причината за раздразнението е във факта, че нито САЩ, нито Франция, нито Европа като цяло направиха усилие за мирното уреждане на поредната криза в Южен Кавказ, тъй като именно войната отговаряше на геостратегическите им интереси. Постигнатото примирие без тяхно участие беше най-малко желаната цел. Явното отсъствие на ентусиазъм в Париж и Вашингтон по повод карабахското регулиране потвърждава думите на Сергей Лавров, че това е демонстрация на „уязвено самолюбие”. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев също реагира с ирония. Той отбеляза, че Франция и САЩ макар с голямо закъснение, но все пак, изразиха „положително отношение” към мирното споразумение.
За „положителното отношение” на Париж и Вашингтон няма никакви мотиви. Западни наблюдатели признават, че Баку спечели военна победа, с която си върна няколко области, контролирани досега от арменците в РНК, а реален политически и стратегически успех постигна Русия, при това без проливане на капка кръв, а с тиха и кротка, но усърдна и изящна дипломатическа работа. Когато по такъв начин в зоната на ожесточени военни действия, където се преплитат много противоположни интереси, се настаняват руски миротворци, не може да се очаква, че на Запад ще бъдат очаровани.
Най-силно обаче, се оказа недоволството на Париж и лично на президента Макрон. За това допринесе и персоналната вражда с турския му колега Ердоган. Както е известно, напрежението между двамата в Средиземно море около Кипър и Либия нараства с всеки изминал ден. А във войната в РНК турският президент също извлече значителни политически дивиденти. Тези факти силно изнервиха не само Макрон, но и целия френски политически елит. Стигна се дотам, че различните институции на властта застанаха на коренно различни позиции, но за съжаление еднакво безплодни и безсмислени.
В сряда Сенатът на Франция с абсолютно мнозинство гласува резолюция, препоръчваща на правителството да признае независимостта на РНК. Във Външното министерство на Петата република рязко отхвърлиха предложението на сенаторите. „Едностранното признаване на РНК за никого няма да бъде полезно: нито за Армения, нито за населението на Карабах, нито за Франция, нито за другите съпредседатели на Минската група, нито за Европа”, се казва в заявлението на министерството. Там обаче, досега нямат никаква идея какво би било полезно.
Парламентът на Азербайджан в четвъртък прие протестна декларация срещу решението на френските сенатори.
Премиерът на Армения Никол Пашинян обаче смята решението на сенаторите за историческо и отговарящо на интересите на всички страни-съпредседатели на Минската група.
Вярна на своя безцеремонен стил на общуване с Европа, Анкара наля още бензин в огъня на словесния двубой. „В продължение на 30 години Западът в лицето на НАТО и ЕС не можа да предложи конкретни и реалистични инициативи за уреждането на карабахския конфликт. Същевременно Турция и Русия успяха да постигнат взаимно разбиране”, заяви прессекретарят на турския президент.
Нагорни Карабах, независимо от локалния характер на конфликта, бележи принципно нов етап на промените, които преживява глобалната политическа система. Постигнатото примирие между Азербайджан и Армения с посредничеството на Русия за първи път демонстрира как САЩ и Европа може да се окажат ненужни и нежелани партньори едновременно за двете враждуващи страни, се казва в коментар на РИА „Новости”.