Васалите на САЩ поделиха ролите си
По всичко личи, че инициативата за сегашната международна криза принадлежи на САЩ. Целта е една: да се попречи на формирането на полицентричен свят и да се утвърди американската хегемония поне до края на XXI век. За постигане на целта Вашингтон се опитва да провокира Русия и Китай да предприемат резки стъпки, които да отблъснат съюзниците им. С разрушаване на отношенията на РФ и КНР с техните партньори САЩ разчитат на освобождаването на значителни материални ресурси, които да използват за усилване на собственото си влияние.
Втората задача на Щатите е да ограничат икономическия растеж на своите партньори и да ги принудят да спазват натрапената им дисциплина. Те смятат да ликвидират всякакви стремежи към автономия, които се появяват както в страните от ЕС, така и сред азиатските им партньори. Вашингтон иска по този начин завинаги и навсякъде да остане главен и незаменим лидер във военните съюзи, които съществуват.
САЩ оказват силен натиск върху всеки един от партньорите си в Източна Азия, за да ги привлекат в конфликтите в Европа и обратно. Полагат невероятни усилия да обвържат изкуствено европейските и азиатските конфликти. Проблемът се състои в това, че САЩ не могат да си позволят едновременното участие в конфликт с Русия в Украйна и с Китай — в Тайван.
Ролите на съюзниците в антируската коалиция са различни. Сред тях се отличава групата на най-радикално настроените държави. В Европа това са Полша, трите прибалтийски републики, Словакия и Чехия. Те сами се предлагат като инструмент на американската политика и виждат задачата си в засилване влиянието и присъствието на САЩ в Европа. Него европейските радикали смятат да използват в собственото си противостоене срещу западноевропейските държави, които те критикуват за „примиренческото” им поведение към Русия.
Отделно в американската глобална политика се откроява ролята на Великобритания, която е дясна ръка на САЩ. С такъв статут Лондон често си позволява да изпреварва САЩ и да им дава възможност да се представят като „умерен” играч в международните отношения.
После идва групата на „предпазливите” — Франция, Германия, Италия и още няколко страни, които нямат политическа инициатива, които се надяват да избегнат възможните по-тежки последици от кризата. Именно те обаче ще платят щетите от кризата. Те ще бъдат главните спонсори за покупката на скъпите американски енергийни ресурси.
Отделна група са страните опортюнисти. Към тях може да бъдат отнесени Унгария и Турция. Те търсят начини да защитят собствените си интереси, включително чрез пазарлък със САЩ, за да постигнат възможно най-удовлетворяващото ги развитие на събитията. В действията на тези страни прозират очертанията на бъдещия многополюсен свят. Те заемат особено място и в антируската коалиция. Те търсят изход от конфликта и са заинтересувани в създаването на многополюсен свят. Уверени са, че тъкмо при тези условия ще имат възможност за външнополитически маневри и някаква икономическа сигурност. За тях е важно да запазят и възможността за търговия с Русия — главно в сферите на енергетиката, минералните ресурси и продоволствието. Поведението на тези държави се приближава към поведението на някои арабски страни от Персийския залив, африкански, латиноамерикански и други.
Към държавите опортюнисти по-късно може да се присъединят и някои от Западна Европа и Азия. Те се чувстват неудобно в условията на студена война, която им връзва ръцете във външнополитически план и ги принуждава да заемат по-радикални позиции.
Всички съзнават, че кризата скоро няма да свърши, и се опитват да съобразят плановете си с това обстоятелство. На Запад си дават сметка, че кризата удря и по тяхната политическа тежест, а следователно и по възможностите им за влияние. Не е изключено при такива условия в близко бъдеще тези страни отново да обърнат поглед към Русия и да възстановят диалога си с нея.
Сега все още е рано да се търсят пукнатини в антируската коалиция. Вашингтон изкъсо и здраво държи каишката на своите партньори и без всякакви сантименталности извива ръцете на всеки, който се опита да повдигне глас за намиране на мирен път към решаване на конфликта в Украйна.
(„Известия”)