Трудно е да се опише нещо толкова разтърсващо
Уважаема редакция, от няколко години получавам любимия си вестник и все искам да ви напиша моето мнение. Благодаря ви за поканата да споделя моите спомени от деня 12 април 1961 г. Аз съм учителка пенсионерка с 34 години педагогически стаж. Повечето от това време съм преподавала руски език. Точно преди 60 години беше моята първа учителска година. Преподавах на 36 първолачета, между които и циганчета. Реших да отида до дома на Илифа Исенова да й помогна по математика. Правехме снопчета от малки пръчици. Така ни завари важното съобщение. Много ясно се чуваше съобщението на ТАСС.
Майката на ученичката ми също чу съобщението и ме попита: „Какво казват, учителке?” Обясних й с най-прости думи, че човек — руснак, космонавт, е излетял в Космоса, а тя ме попита какво е това Космос. Отново се постарах да им обясня според моите възможности. Така аритметиката и пръчиците останаха настрана.
Трудно е да се опише такъв миг — нещо толкова разтърсващо и неописуемо.
В моето родно село Мрамор, Тополовградско, децата бяха много отзивчиви и когато първата жена космонавт Валентина Терешкова полетя в Космоса, решихме да я поздравим с една кукла, облечена в много хубава нашенска носия. Куклата събра любовта на децата и родителите им от този далечен Сакарски край. Много ми е интересно дали Валентина Терешкова си спомня за нашия подарък от сърце.
Мария Пеева Минчева, носител на ІІ клас квалификация по руски език и длъжностно педагогическо звание „Старши учител”,
гр. Сливен